Выбрать главу

Пет… четири и половина…

Трайстин зачака, проверявайки дали могат да го засекат, ала корабът изглежда бе заел необходимото положение зад астероида.

… четири метра и една трета…

Трайстин реши да не прави повече опити да се доближава още до скалата, проверяваше непрекъснато разстоянието, което го отделяше от нея, задържайки кораба на четири метра и няколко сантиметра от астероидната маса. Челото му беше окъпано в пот.

— Корабът е защитен, сър.

— Наистина ли е така?

— Да, сър.

Трайстин долавяше присъствието на командира в комуникационната мрежа, но просто седеше на пилотското кресло и чакаше. Чакаше, потеше се… чакаше… чакаше… чакаше…

— Добре, лейтенант. Струва ми се, че можем да останем тук дни наред, без да помръднем нито сантиметър. Ала никак не ми харесва да бъда толкова близо до тази никелово-желязна сплав. Отдалечете кораба на по-приемливо разстояние.

Непрекъснато проверявайки разстоянието, което го разделяше от астероида, Трайстин отдалечи корветата на около двеста метра от него и огледа показанията на датчиците. Те не регистрираха нищо друго.

Трайстин изтри потта от челото си и зачака.

Би-йп! Би-й-п!

Видя, че предупредителният сигнал идва от детекторите с фина настройка, след това впери поглед в екрана, изобразяващ външната обстановка. Върху него се появиха серия от пунктирани линии, потвърждаващи сигнала от детекторите, ала разстоянията между тиретата бяха далеч по-различни от всичко, което бе виждал досега.

— Към нас се приближава космически кораб, сър. Не мога да идентифицирам типа му.

Измина една секунда.

— Това е кораб на фарканите. Предполагам, че е от бързите им куриерски катери — обясни командирът. — Не сте ли виждали по-рано такава следа?

— Не, сър.

— Срещаме ги от време на време. Всичките им следи изглеждат по еднакъв начин. — Фолсъм замълча. — Не го закачайте. Носи се слух, че веднъж фарканите засекли един от най-големите кораби на възвращенците, разгледали го бегло, при което екипажът се разтресъл от страх, а после ги пуснали по живо, по здраво, след като обезвредили всичките им торпеда.

— Защо са постъпили така?

— Не зная, лейтенант. И ви препоръчвам никога да не попадате в ситуация, която би могла да ви даде отговора на този въпрос. — Командирът се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Тъй като говорим за следите от корабите на извънземните, появяващите се върху дисплеите с фина настройка, нека споменем с няколко думи за следите на урсинианците — те приличат по-скоро на серия от овали и се движат много по-бавно в сравнение с тези на фарканите.

— Следите на фарканите имат червеникав оттенък — добави Трайстин. — А какво ще кажете за урсинианците? — лейтенант Десол не знаеше почти нищо за урсинианците; беше му известно единствено това, че произхождат от сектор дори по-отдалечен от галактическия център, отколкото е била старата Земя. Приличали на кръстоска между разумни котки и малки мечки.

— Нима сте чувствителен като медиум? Това е интересно… Е, аз не ги виждам, но са ми казвали, че следите на урсинианците имали светлокафяв оттенък. Виждали ли сте някога истински следи от кораб на възвращенците?

— Не, сър. Работил съм само с датчиците в станцията на граничната полоса.

— Предполага се, че следите на възвращенците са оцветени в синьо, ако сте в състояние да виждате цветовете. Следите на хинджите са зелени, но не толкова наситени като нашите; а тези на арджентите имали сребрист оттенък. Цветовите нюанси се получават в резултат от хармонизационния ефект на фината настройка върху тягата. Това е термин, свързан с поддръжката на бордовите системи на кораба. — Фолсъм се изкашля още веднъж, за да прочисти гърлото си. — Сега ще направим кратък разузнавателен обход. — Той протегна ръка към Трайстин. — Ето ви още един електронен куб.

Трайстин извади от четящото устройство предишния куб — онзи, който съдържаше информация за полета и приближаването до астероида, постави го на лавицата, монтирана в специално пригодена за целта ниша, след това пъхна новия куб в устройството. Данните потекоха по комуникационната мрежа; наложи се да се навъси — разузнавателният обход не беше в границите на системата Чевел, където се извършваше имитирана транслация. Трябваше да лети в системата Кайзар. Кайзар бе ненаселена система — хората все още не бяха открили форми на живот, макар че имаше планети с вода, както и късове стопена скала и планети-газови гиганти.