Инструкциите в заданието налагаха да извърши истинска транслация.
Той продължи да разучава какво бе необходимо да направи по време на мисията.
— Искате ли да изпратя кода на заданието до Контролния модул на Чевел?
— Би било добре, в случай, че изпаднем в затруднение.
Трайстин се изчерви, но състави кода и енергично го изпрати по мрежата. След това провери плътността на праха около кораба — малко над 0,4 — преди да се добави влиянието на създадената от двигателите тяга. Ако стойностите се запазеха в стандартната норма, щяха да се отдалечат от астероида в рамките на десет минути.
Докато се движеха, Трайстин проверяваше екраните за появата на различни отломки — водни комети, тъмни астероиди, — ала екраните оставаха празни. Проучи заданието, свързано със системата Кайзар, но то бе съвсем недвусмислено — преминаване с висока скорост край най-външната планета-газов гигант и наблюдение на цялото пространство около нея. След това връщане в изходно положение и осъществяване на транслация до системата Чевел. Трайстин започна подготовка на енергийното захранване за транслация, питайки се какво ли още е намислил командирът.
Когато мощността нарасна до необходимата стойност, Трайстин отново прегледа условието на заданието.
— Готов ли сте за започване на транслация, лейтенант?
— Да, сър.
— Тогава извършете транслацията. Този път всичко е действително. Транслирайте ни във външния сектор Оорт на системата Кайзар.
Трайстин натисна копчето за извършване на транслация и предаде импулс за начало на процеса в цялата мрежа. Транслацията беше единствената маневра, в която имаше и физическо действие от страна на пилота, и команди, предавани чрез вградения нервен чип. В случай на авария транслацията можеше да се задейства единствено посредством копчето, но само ако вътрешната комуникационна мрежа на кораба беше изключена.
Мракът се превърна в светлина; шумът — в тишина, редът се преобрази в хаос и всичко в кораба като че се преобърна наопаки. Това се отнасяше и за бордовите системи, и за всички данни, които преминаваха през съзнанието на Трайстин — на пръв поглед безсмислено бръщолевене, ала въпреки това съдържащо намек за нещо… нещо, непринадлежащо на хаоса.
Туп!
Датчиците не показаха някаква явна промяна. Температурата извън корветата все още беше само няколко градуса над абсолютната нула. Не бяха регистрирани никакви звездни тела в обсег от няколко звездни часа. Но дисплеите с фина настройка бяха празни, а екранът, изобразяващ външната обстановка показваше нова слънчева система.
Трайстин се свърза с индикаторите за времева компенсация, след това със системата за сравнителен анализ, ала времевите уреди подадоха данните си почти светкавично: — „Системата, в която се намираме, отговаря на описанието на система Кайзар“.
Той подаде импулс към помощните двигатели и корветата пое курс към Вилхелм — планетата газов гигант. Ускорението ѝ нарасна, Трайстин елиминира изкуствената гравитация и пренасочи спестената енергия към повишаване на ускорението.
Не след дълго се включиха индикаторите, регистриращи времевата компенсация.
— Транслационната грешка беше пет часа и двайсет и четири минути.
— Не е чак толкова зле.
Трайстин продължаваше да наблюдава екраните, докато корветата проникваше в системата Кайзар; той отбеляза, че индикаторите за времева компенсация започнаха да променят светкавично стойностите си, когато скоростта на корветата навлезе в кривата, изобразяваща разтеглянето във времето.
Лейтенант Десол погледна към креслото на техника, където командир Фолсъм се бе отпуснал със затворени очи и очевидно подремваше. Трайстин поклати глава и едва не се разсмя с глас. Пък и защо не? Командирът не можеше да направи кой знае какво, вероятно вграденият му нервен чип бе свързан със системата от външни датчици и десетки други предупредителни вериги.
Трайстин просто си пожела да дойде време и той самият да приема нещата с такава лекота. Е, сега поне успя да поеме дълга глътка „Състейн“ от бутилката, прикрепена на поставка до коляното му.
След известно време започна да програмира данните, в съответствие с които щеше да извърши разузнавателния обход около големия газов гигант — Вилхелм. На кого му бе хрумнало да нарече такъв газов гигант с името Вилхелм?
Изпи още една глътка „Състейн“ и потри чело с длан. Оставаше почти цял стандартен час, преди корветата да започне разузнавателния обход. Дори не се опита да изчисли колко време бе изминало извън кораба.