— Накратко — помислихте си, че са безполезни приказки? — усмихна се командир Фолсъм.
— Не се изразих така — тихо изрече Трайстин, като сподави надигащия се в гърдите му гняв. В края на краищата той беше един от малцината, наистина прочели и проучили материалите. — Просто не зная как да приложа наученото.
— Е, млади човече, вие сте първокласен пилот и ви очаква дълга кариера. Може да я завършите като член на Съвета за планиране. Или като командир на всички участъци от граничната полоса на някоя планета. Можете да работите в разузнаването. Дори можете да станете агент, внедрен сред възвращенците — не ме гледайте така. Приличате много на тях и е много по-лесно да бъде подбран човек с подходящи гени, отколкото да се изгражда нов външен облик на личност, която не ги притежава. Повечето агенти от разузнаването са бивши пилоти, нима не знаехте това?
Трайстин не го знаеше и преглътна мъчително.
— Ако това се случи, думите на маршал Уорлок може да ви свършат полезна работа — продължи командирът. — Ала би могло и да не стане така. Може да умрете млад. — Фолсъм замълча. — Намерихте ли начин да откриете кой акумулатор е склонен да аварира по-често?
— Сър? — Трайстин се зачуди какво общо биха могли да имат авариращите акумулатори с етичните проблеми.
— Авариращ акумулатор — мисля, че обсъждахме този проблем, нали?
— О, да, сър. — Трайстин се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Не можах да открия сто процентово сигурен начин, но все пак намерих няколко неща. Първото беше: проверка на средната запрашеност на корабните системи. Не знаех, че е така, но системата за поддръжка запазва статистическите данни за последните десет мисии, които е изпълнила корветата. Кораби с повече от пет мисии (по време на задължителните десет, за които се води статистика), при които плътността на праха надвишава 0,45 единици, са изправени пред 30 процента повече проблеми с акумулаторите си.
Фолсъм кимна.
— Продължавайте.
— Освен това проблеми с акумулаторите се срещат по-често с кораби, подлагани на транслации при къси скокове. Единственият физически показател, който успях да посоча, е следният: някои от техниците казваха, че щом по кабелите от системата за контрол на бордовите системи се появи прах, пилотът трябва да очаква проблеми с акумулаторите — сви рамене Трайстин.
— Не е лошо — призна Фолсъм. — Вие изразходвахте доста време, за да следите постъпващата информация за подсистемите на кораба, който управлявахте. Цялата ви кариера ще бъде изпълнена с преследвания — или вие ще преследвате възвращенците, или те ще преследват вас. Може би ако поработите малко повече върху информацията, която сте получили за възвращенците, ще се научите как по-добре да опазите здрави задните си части. — Фолсъм отстрани предпазните колани от креслото на техника. — Знаете ли, маршал Уорлок беше един от малцината оцелели по време на първата вълна от колонизацията на Сафрия. Той е един от малцината, направили успешни разузнавателни полети през системите Джеруш и Орум. Той също така е един от малцината експерти по културата и етичните стойности на възвращенците. — Фолсъм замълча. — Както и да е, лейтенант, изпълнихте мисията си добре и би трябвало да сте доволен. В основата си сте добър пилот и някой ден можете да станете наистина блестящ.
Фолсъм отвори входния панел към херметизационната камера на станцията.
— Използвайте свободната част от деня, а утре отидете да вземете назначението си — както и отличителните си знаци на пилот — в кабинета на офицера, отговарящ за човешките ресурси. Аз трябва да довърша счетоводния отчет и да впиша някои данни в официалните документи. — След това инструкторът се засмя. — Техниците имат право за праха по кабелите на системата за контрол, макар че инженерите винаги отричат това твърдение.
Трайстин започна да откопчава предпазните ремъци. Взе екипа и скафандъра си; успя да не поклати глава, докато командирът не излезе от херметизационната камера и не изчезна от погледа му.
Вече беше пилот… след почти две години обучение. Защо не се чувстваше като такъв?
28.
Докато очакваше совалката да го отведе до орбиталната станция Чевел Алфа, Трайстин погледна заповедта, първият екземпляр от която вече беше изцапан с петна от непрекъснато разглеждане. След това погледът му пробяга по отличителните знаци, напомнящи древни криле, прикрепени към туниката над името му. Все още не можеше да повярва, че са там. Едно от нещата, които му помогнаха да го стори, беше очевидното увеличение в заплатата, макар че забележката, обясняваща увеличението, действаше отрезвително — „допълнително заплащане поради повишен риск“. Разбира се, това щеше да увеличи преводната сметка на неговия Пилотски тръст. Той поклати глава и погледна още веднъж към първия екземпляр от заповедта.