— Нека да ви обясня съвсем ясно! — прекъснах го аз. — Сам избрах тази работа, командващ Уосъл. Избрах я с абсолютната увереност, че мога да се справя.
При тези думи лицето му придоби изражение на уморен булдог и на него се четеше само едно — недоверие. Отправих му възможно най-благия си поглед.
— Доколкото виждам, не можете да схванете, а? — изрекох аз с метален глас. — Родителите ми умряха, когато бях съвсем малък. Израснах под грижите и възпитанието на чичо ми. Цял живот съм се стремил само към едно — да стана журналист. За мен Агенцията е по-важна от което и да е общество или човек на всичките четиринадесет планети. Нося Клетвата за непредубеденост в сърцето си, командващ. Основният момент в тази клетва е унищожаването на всички лични чувства, които биха могли да повлияят в каквато и да е степен на обективността на журналиста.
Продължаваше да седи зад бюрото си и да ме гледа тъпо. Стори ми се, че едва забележима сянка на недоверие преминава през лицето му.
— Мистър Олин — най-сетне проговори той. Това формално обръщение беше светъл лъч в сравнение с официалния тон, с който започна разговорът ни. — Опитвате се да ме убедите, че сте тук, за да напишете статиите, с цел да докажете своята непредубеденост по наш адрес ли?
— И по ваш адрес, и към другите хора и събития — отговорих аз, — точно както го изисква Клетвата за непредубеденост. Тези репортажи ще станат публично доказателство за обективността на журналистите, така че да бъдат от полза за всички, които носят червено-белия плащ.
Мисля, че не повярва и на тези думи. Чувствата му се разминаваха с моите приказки. А не искаше да приеме на честна дума нещо, изречено от човек, който не е роден на Сдружението.
От друга страна, аз му говорех на неговия език. Суровата радост от жертвоготовността и ампутацията на личните ми чувства при изпълнението на задълженията бяха близки до вярата, с която бе закърмен от малък.
— Разбирам — поклати глава той накрая, стана и ми подаде ръка. Надигнах се и аз. — Не бих казал, че се радваме да ви видим тук, дори и сега. Но ще ви сътрудничим в рамките на допустимото. Макар да съм сигурен, че една статия, в която споменавате за нашето пребиваване тук като окупационни войски, непременно ще намали и без това ниския ни рейтинг в очите на четиринадесетте планети.
— Не съм съгласен — каза аз, докато му стисках ръката. Той ме пусна и отново ме изгледа подозрително. — Това, което планирам да напиша, е серия уводни статии. Ще бъде наречена например „Обстоятелства около окупирането на Нова Земя от силите на Сдружението“. Ще бъдат разгледани отношението и позициите на войниците от окупационните войски.
Той се вгледа в лицето ми.
— Приятен ден — пожелах му аз.
Вече излизах, когато чух неговото „И на вас“ зад гърба си. Напуснах го с ясното съзнание, че съм го оставил в недоумение — дали не седи на буре с барут?
Но той започна да променя мнението си — бях сигурен, че ще стане така — след излизането на първите статии в бюлетина на Агенцията. Между обикновените репортажи и уводните статии има определена разлика. В уводните статии можете да представите нещата и от гледна точка на дявола и докато не се обвържете лично с тях, репутацията ви на безпристрастен наблюдател ще се запази.
Бях представил действията на Сдружението с думите на неговите войници. За пръв път от дълги години насам в бюлетините на Агенцията войниците в черни униформи не се представяха в отрицателна светлина. Разбира се, населението на Асоциация и Хармония приемаше всяка критика срещу тях като лична обида. Защото те не познаваха снизхождение в собствения си живот и не го приемаха в чуждия. Когато бях написал половината статии, полевият командващ Уосъл и окупационните войски под негово командване ме бяха приели толкова близо до сърцата си, колкото това е възможно за човек, който не е роден на Сдружението.
Както трябваше да се очаква, статиите предизвикаха реакция от страна на населението на Нова Земя, което държеше да се публикува и тяхната гледна точка. За тази цел гилдията изпрати един много способен журналист на име Моха Сканоскай.
Аз обаче вече бях получил първите добри отзиви от читателите. А статиите имаха толкова силен ефект, та почти убедиха и мен, че съдържат истина. Думите могат да бъдат вълшебни, когато са подредени добре. При завършването на серията открих в душата си известна симпатия към тези железни хора със спартански дух и непоколебима вяра.
Но пред очите ми беше моят claidheamh mor — незакален и ненаточен, висящ на каменната стена на душата ми. Той не се поддаваше на подобни слабости.