— Ами че те са марионетки, това за всички е ясно! Правителство ли? Глупости! Викайте им ако искате и Зеления фронт, както самите те се наричат. Имат наглостта да твърдят, че защитават интересите на цялото население на Света Мария. Те… Запознат ли сте с политическата ситуация тук?
— Доколкото знам, според конституцията ви планетата е разделена на политически райони с приблизително еднаква площ, които имат по двама представители в правителството. Ако добре съм разбрал, вашата партия твърди, че увеличаването на градските жители е позволило на селските райони да установят контрол над градовете, защото един град като Блаувейн с неговите половин милион жители има същия брой представители, колкото и селски район с население три-четири хиляди души. Прав ли съм?
— Абсолютно! — О’Дойн се наведе и ме потупа по рамото. — Налице е остра необходимост от преразглеждане на системата и пропорционално представяне на населението в правителството. Тя винаги се появява в подобни исторически моменти. Само че в този случай Зеленият фронт ще изгуби властта. Дали ще допусне това да се случи? Едва ли. Само нетрадиционен метод — например една революция — може да им отнеме властта и да даде възможност на нашата партия, която представлява обикновените хора от града, лишени от право на избор, да състави правителство.
— Според вас сега ли е моментът за революция? — попитах го, докато увеличавах чувствителността на микрофона пред нас.
— Преди събитията на Зомбри щях да кажа „не“. Колкото и да се надявах на нещо подобно… Но сега… — той млъкна и триумфално се облегна, намеквайки с поглед за какво става дума.
— Сега какво? — бях принуден да го запитам, защото не можех да запиша на касетофона драматичните паузи и многозначителните погледи. Но О’Дойн не беше вчерашен и не си позволяваше да дрънка толкова, че после да не може да се измъкне.
— Ами сега за всеки мислещ човек на тази планета е ясно, че Света Мария спокойно може да се справи и самостоятелно. Нямаме нужда от паразитната контролираща ръка на Екзотика. Къде да търсим хората, които имат знания и възможности да преведат кораба на Света Мария през бурните изпитания на бъдещето? В градовете, мистър Олин! Сред онези, които винаги са защитавали обикновения човек! В нашата партия — Синия фронт!
— Това го разбрах. Не трябва ли според вашата конституция обаче да се произведат избори, за да се промени съставът на правителството? И те могат да бъдат насрочени само ако мнозинството от представителите на районите в правителството ги искат. Няма ли Зеленият фронт да изпадне в положение, при което повечето му представители ще се лишат от постовете си?
— Точно така! — извика той. — Абсолютно вярно!
— В такъв случай не разбирам доколко е възможна революцията, за която говорите, мистър О’Дойл.
— Всичко е възможно! За обикновения човек няма нищо невъзможно! Листата вече летят, защото духа вятърът на промяната! Кой има смелостта да го отрече?
Изключих касетофона и казах:
— Всичко е ясно. Така доникъде няма да стигнем. Може би ще напреднем малко, ако спра да записвам.
— Какво? А, да, записът… Готов съм да отговарям на въпросите ви независимо дали записвате или не. И знаете ли защо? Защото ми е все едно!
— Ами тогава кажете нещо за тези листа, дето летят от вятъра. Ако не записвам, бихте ли привели примери?
Той се наведе и понижи глас:
— Провеждат се някои сбирки, дори и в селските райони. Огнища на недоволството. Толкова мога да ви кажа. Но не ме питайте за имена и места. Нямам намерение да ви правя съучастник.
— Не ми давате нищо повече от мъгляви намеци. От тях статия не мога да направя. Предполагам, че бихте се радвали на един репортаж по въпроса, нали?
— Е, да… — той стисна мощните си челюсти. — Но не искам да ви казвам нищо. Нямам право да рискувам… Не, няма да ви кажа!
Погледна ме почти подозрително изпод сивите си вежди.
— В такъв случай ще имате ли нещо против аз да ви кажа нещо? — тихо го попитах аз. — Няма нужда да потвърждавате или да отричате каквото и да било. Разбира се, както ви уверих, нищо няма да бъде записано.
— Какво бихте могли да ми кажете? — прониза ме с поглед той.
— Някои работи — неопределено отвърнах аз. Беше прекалено опитен политик, за да мога по изражението да съдя за чувствата му. Продължаваше втренчено да ме гледа. — Агенцията си има свои източници на информация. С тяхна помощ имаме възможност да съставим общата картина, дори да липсват някои части. Нека приемем, че в момента ситуацията на Света Мария е близка до тази, която вие нарисувахте. Недоволство, сбирки, неодобрение на сегашното — както вие бихте се изразили — марионетно правителство…