— Да! — прогърмя гласът му. — Това е точната дума! Дяволско марионетно правителство!
— В същото време — продължих аз — това правителство е способно да потуши всеки местен бунт и няма никакво намерение да насрочва избори, които биха могли да го свалят от власт. От друга страна, не съществува алтернативен конституционен начин за промяна на статуквото. Разбира се, Света Мария би могла да си намери умни и предани лидери. Повтарям — би могла. Както трябва да се очаква, аз ще заема неутрална позиция по отношение на лидерите на Синия фронт, които засега си остават просто обикновени граждани, но потенциално имат възможност да спасят планетата си от чуждото влияние.
— Да — промърмори той, без да откъсва поглед от мен. — Така е.
— И така, какво могат да предприемат тези, които искат да спасят Света Мария от сегашното й правителство? Тъй като законните начини са неприложими, единственият път, които остава, е за храбри и силни хора — да се отхвърли обичайната процедура и ако липсват конституционни средства да се отстранят хората, които държат юздите на правителството, значи трябва да се действа по друг начин — в името на благото на родната ви планета и нейните жители.
Гледаше ме с широко отворени очи. Устните му помръднаха, но не каза нищо.
— Накратко — безкръвен дворцов преврат. Директното отстраняване на некадърните лидери ми се струва единственото решение за тези, които вярват, че планетата трябва да се отърве от външното господство. Вече знаем…
— Момент — прекъсна ме О’Дойн. — Искам да ви кажа още сега, мистър Олин, че не бива да тълкувате мълчанието ми като съгласие с вашите предположения, които току-що чух. Не бива да споменавате…
— Моля ви — на свой ред го прекъснах аз, като вдигнах ръка. Млъкна по-бързо, отколкото очаквах. — Това са само мои теоретични предположения. Изобщо не мисля, че имат някакво отношение към реалната ситуация. — Замълчах замалко, преди да продължа: — Единственият проблем при проекцията на тази — пак повтарям — хипотетична ситуация върху реалността е въпросът за нейното изпълнение. Доколкото знам, силите и техниката, с които разполага Синият фронт, на последните избори са отстъпвали в съотношение едно към сто на Зеления фронт, така че едва ли могат да се противопоставят на планетните ресурси на разположение на правителството.
— Имаме солидна поддръжка…
— Разбира се. Но въпросът за истинските ефикасни мерки в създалата се обстановка си остава. Ще ви трябват техника и хора — особено хора! Аз, разбира се, имам предвид военни специалисти, способни или да обучат местни кадри, или сами да приложат сила…
— Мистър Олин, длъжен съм да изразя протест срещу вашите думи. Не мога да ви позволя да говорите по този начин. Трябва… — Той стана и се заразхожда възбудено напред-назад из стаята. — Би трябвало да откажа да слушам подобни разсъждения!
— Моля да ме извините. Няколко пъти повторих, че това е хипотетична ситуация. Но същността, до която се опитвам да стигна…
— Не ме интересува, мистър Олин! — О’Дойн рязко спря пред мен. — Синият фронт не се интересува от тази ваша същност, ясно ли е?
— Разбира се — успокоих го аз. — Знам, че е така. Цялата тази схема е просто невъзможна.
— Какво? — зина О’Дойн. — Кое не е възможно?
— Тази работа с дворцовия преврат. Очевидно е, че всяко подобно начинание изисква помощ отвън — например добре обучени войници. Тя може да дойде единствено от някоя друга планета. Помислете само — коя планета би изпратила скъпо струващите си войски да се бият за политическа сила, която не е на власт? — Гласът ми полека отплава в неизвестността. Просто седях, усмихвах се и го наблюдавах, като че ли очаквах да отговори на въпроса ми. А той пък така ме беше зяпнал, сякаш искаше аз да му отговоря. Сигурно минаха поне двадесет секунди, преди да наруша тягостното мълчание, като едновременно с това се изправих. Постарах се в гласа ми да прозвучи извинение: — Очевидно нито една. Затова си правя заключение, че няма да станем свидетели на някакви по-значителни промени в политическата обстановка на Света Мария и поне в близко бъдеще тя ще продължава да е по-малката сестра на Мар и Кълтис. — Протегнах му ръка и допълних: — Искам да ви се извиня, че ми се налага да прекъсна интересното интервю, мистър О’Дойн. Колко неусетно мина времето! След петнадесет минути имам уговорена среща с президента и трябва да стигна до сградата на правителството. Искам да чуя мнението и на другата страна. Веднага след това ще бързам за космодрума, за да мога да се кача на кораба, излитащ тази вечер за Земята.