От момента, в който напуснах Индекс-залата на Последната Енциклопедия, не се бях чувствал толкова слаб. Ами ако този човек просто няма слабости и докато се опитвам да го манипулирам само издам плановете си?
Но навиците, които си бях създал по време на хилядите интервюта, ми дойдоха на помощ и макар че ме терзаеха съмнения, езикът ми сам заработи:
— …най-тясно сътрудничество с полеви командващ Уосъл и хората му на Нова Земя — говорех аз. — Ценя го високо.
— И аз — рязко се обади Брайт и сякаш се опита да ме пробие с погледа си — високо ценя непредубедените журналисти. В противен случай нямаше да се намирате тук и да ме интервюирате. Защитаването на Божите дела сред звездите не ми дава възможност да прекарвам времето си в разговори с безбожници от другите планети. А сега на въпроса — за какво искате да говорим?
— Работя над проект, с които искам да покажа хората от Сдружението откъм добрите им страни…
— За да докажете, че държите на кодекса на професията си, както спомена Уосъл? — прекъсна ме Брайт.
— Точно така — леко се свих в креслото. — Останах сирак още като дете. Оттогава мечтая да работя в Агенцията за междузвездни…
— Не си губете напразно времето, журналисте! — суровият глас на Старейшината отряза като с брадва незавършеното ми изречение. Внезапно се изправи, като че ли не можеше да овладее енергията, която блика от него. Обиколи писалището и спря пред мен, като ме гледаше отвисоко с ръце на кръста. Скулестото му лице, по което не можеше да се определи възрастта му, се надвеси над мен. — Какво значение има за мен вашият кодекс, след като Словото Господне осветява моя път?
— Всички ние се движим в нашите собствени светлини, всеки по своя път — осмелих се да произнеса аз.
Беше застанал толкова близо до мен, че можех да стана и да разговаряме лице в лице, както изискваше инстинктът ми. Ала останах седнал, сякаш бях прикован към стола.
— Ако не следвах Кодекса на журналиста, нямаше да се намирам тук. Може би не знаете какво се случи с мен и зет ми при срещата с един от вашите сержанти на Нова Земя…
— Знам — безстрастно заяви той. — Преди известно време ви бяха поднесени извинения за случилото се. Чуйте ме, журналисте — тънките му устни неочаквано изобразиха нещо подобно на усмивка, — вие не сте Избран от Господа.
— Не съм.
— Тези, които следват Словото Господне, сигурно имат причина да вярват, че действат в името на някакъв висш идеал, надхвърлящ рамките на собствените им егоистични интереси. Но у останалите, които не носят в себе си Светлината, не може да има вяра в нещо друго, освен в самите себе си.
Играещата върху устните му усмивка сякаш се надсмиваше над собствените му думи, над надутите религиозни фрази, над опита му да ме нарече лъжец и да ме накара да се опитам да отрека качествата му, чрез които можеше да се добере до съкровените ми мисли.
Позволих си да го погледна възмутено и да му кажа остро:
— Надсмивате се над моя професионален кодекс, защото не е ваш!
Избухването ми изобщо не му подейства.
— Господ не би избрал глупак за Старейшина, който да ръководи Съвета на нашите Църкви — заяви той и се обърна, за да заобиколи бюрото и да си седне на мястото. — Трябвало е да помислите за това, преди да дойдете на Хармония, журналисте. Така или иначе, сега го знаете.
Втренчих се в него, почти заслепен от внезапно блесналото в ума ми прозрение. Да, сега знаех. И се зарадвах, че самият той със собствените си думи се предаде в ръцете ми.
Страхувах се, че може да няма слабости, които да използвам като предимство. Моето преимущество, с което се справях с по-слабите хора, бяха умело подбраните думи. От тази гледна точка той наистина нямаше слабости. Но носеше в себе си най-голямата слабост — силата, същата сила, която го бе издигнала като Старейшина на Съвета и лидер на народа си. Защото за да стигне дотук, той трябваше да бъде точно такъв фанатик, каквито бяха и най-лошите от тях. Но беше и нещо повече. Имаше нужда от допълнителна сила, която да му позволява при необходимост да отхвърля фанатизма си — например при срещи с лидерите на другите планети или когато имаше работа с равни нему хора, които му бяха противници. И точно това — точно това! — призна току-що.