Не отговорих веднага, а само го погледнах, давайки му възможност да се увери, че думите му са ми направили силно впечатление. Истината бе, че вече почти не усещах вкуса на отмъщението. Бяхме стигнали до възловия момент, към който се стремях от самото начало. Според него перспективата пред гилдията беше или да бъде нарушен висшият й принцип — непредубедеността, или да се подчини на групата с твърди договори, към която принадлежеше и Сдружението. Оставих го да почувства колко е безнадеждно положението, след което започнах бавно да говоря:
— Щом Сдружението е способно да унищожи Екзотика, също толкова вероятно е Екзотика да унищожи Сдружението. Всяка подобна ситуация има равновероятно развитие и в двете посоки. Да предположим, че имам възможност да отида на Света Мария преди пролетното настъпление и да използвам умението си да анализирам нещата по-добре от другите, за да подпомогна развитието в някоя посока, без това на накърни интересите и принципите на гилдията.
Пиърс леко пребледня.
— Какво имаш предвид, Тим? Не можеш току-така да застанеш на страната на Екзотика. Не искаш да ми кажеш това, нали?
— Не, разбира се. Но бих могъл да забележа някаква дреболия, която те да използват за спечелване на предимство. Сигурно ви е ясно, че не мога да дам гаранция за успех, но иначе, както сам казахте, къде отива гилдията?
Известно време размишлява. Протегна се за чашата си, която бе поставена на масата, и докато я вдигаше, забелязах, че ръката му потрепва. Не ми трябваха усилия, за да разбера какво си мисли. Това, което предлагах, беше нарушение ако не на буквата, то на духа на Закона за непредубеденост. Този път щяхме да заемем нечия страна, но явно Пиърс смяташе, че за благото на гилдията сме длъжни да постъпим така, докато все още имаме избор.
— Имате ли доказателства — попитах аз, — че Брайт наистина е решил за изостави окупационните войски в положението, в което се намират в момента? Можем ли със сигурност да се осланяме на факта, че няма да изпрати подкрепления?
— Имам хора на Хармония, които в момента събират тези доказателства… — прекъсна го жуженето на видеофона, поставен на масата. Натисна бутона и на екрана се появи физиономията на секретаря му Том Ласъри.
— Сър, обаждат се от Последната Енциклопедия. Мис Лайза Кант иска да говори с журналиста Олин. Твърди, че е много важно.
— Ще говоря — казах аз в момента, в който Пиърс кимна с глава. Сърцето ми подскочи, но сега нямах време да мисля защо. За миг екранът посивя, след това се появи лицето на Лайза.
— Тим! — извика тя, без да ме поздрави. — Ела бързо, Тим! Един терорист застреля Марк Тор! Той умира независимо от усилията на лекарите. Иска да говори с теб, Тим, докато не е станало твърде късно! Моля те, Тим, побързай!
— Идвам! — станах и побягнах навън. Така и не можах да разбера защо този път реагирах толкова спонтанно. Гласът й ме накара да излетя от креслото и да тичам към нея, сякаш гигантска ръка ме буташе отзад. Просто скочих и побягнах.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Лайза ме посрещна до същия вход на Последната Енциклопедия, където преди няколко години я видях за пръв път. Заведе ме в кабинета на Марк Тор през странния лабиринт и въртящата се стая, откъдето минахме и миналия път. Докато вървяхме, ми разказа какво е станало.
Лабиринтът и всичко останало е било създадено с цел да се предотврати нападение. Според мен беше абсолютно безсмислено, но все пак съществуваше някаква вероятност и ето в крайна сметка тя се осъществи. Създаването на Енциклопедията още отначало породи страхове, на които се поддадоха хората с психически отклонения от всичките четиринадесет планети. И то защото целта й не беше ясна, а тайнствена и абстрактна и не можеше лесно да се определи, още по-трудно беше да се обясни. Затова предизвикваше ужас сред психопатите както на Земята, така и на другите планети.
Един от тези ненормални беше успял все пак да се добере до Марк Тор. Бедният човек пазил в тайна параноята си дори от собственото си семейство, докато в ума му постепенно се развило убеждението, че Последната Енциклопедия представлява Великия ум, който ще пороби човечеството. Тялото му беше проснато на пода в кабинета и когато с Лайза се приближихме, видях кльощав мъж с посивяла коса и спокойно лице със засъхнала кръв на челото.
Лайза ми каза, че са го пуснали погрешка. Тор е имал назначен преглед от нов лекар, който трябвало да дойде следобед. Но някой от охраната вместо лекаря пуснал този възрастен, добре облечен и представителен мъж. Той стрелял два пъти в Марк Тор и веднъж в собственото си чело. Починал на място. Независимо че бил прострелян в белия дроб от две игли, Марк все още дишаше, но бързо губеше сили.