— Командващ Блек — започнах аз, докато прибирах акредитивните писма в куфарчето, — преди две години Старейшините на Обединените църкви на Асоциация и Хармония решиха, че правителството на Света Мария им дължи определено количество междузвездни кредити. Изпратиха тук окупационни войски, които да упражнят натиск и по този начин да принудят планетата да се издължи. Колко войници и техника ви останаха оттогава?
— Мистър Олин, това е секретна военна информация.
— Въпреки това вие изпълнявате длъжността главнокомандващ на остатъците от окупационните войски, независимо че чинът ви не отговаря на този пост. За него е нужен човек с поне пет степени по-висок ранг от вашия. Очаквате ли пристигането на офицер, който да поеме командването?
— Страхувам се, че с този въпрос трябва да се обърнете към Главния щаб на Хармония, мистър Олин.
— А очаквате ли пристигането на подкрепления и допълнителна техника?
— Ако имах подобна информация — отвърна ми той спокойно, — щях да я смятам за секретна.
— Сигурно сте чували слуховете, че вашият щаб на Хармония е отписал кампанията на Света Мария, но за да не се изложат, са предпочели да ви оставят да бъдете обкръжени, вместо да ви измъкнат.
— Да, чувал съм.
— Не бихте ли коментирали?
— Не, мистър Олин — мургавото му безизразно лице не трепна.
— Само още един въпрос, последен. Ще продължите ли да отстъпвате, или ще се предадете, когато започне пролетното настъпление на наемните войски на Екзотика?
— Избраните за Битката никога не отстъпват. Никога не изоставят братята си по вяра и не биват забравяни от тях — той се изправи. — Имам още много работа, мистър Олин.
Станах. Бях по-висок, по-силен и по-възрастен от него. Единствено гордата осанка му позволяваше да поддържа равновесие помежду ни, дори чувствах известно превъзходство в държанието му.
— Може би ще успеем да си поговорим друг път, когато нямате толкова работа.
— Разбира се. — Чух зад мен да се отваря врата и Джеймтън се обърна към влезлия. — Сержант, погрижете се за мистър Олин.
Сержантът ме заведе в малка бетонна кутийка с един-единствен прозорец, кушетка и шкаф за дрехи. Остави ме за известно време и се върна с подписан пропуск.
— Благодаря. Къде се намира щабът на войските на Екзотика? — попитах аз, като поех пропуска.
— Според последните ни сведения са на деветдесет километра оттук, в Ню Сан Маркос.
Беше висок горе-долу колкото мен, но както и всички останали, беше доста по-млад и на лицето му бе изписана някаква невинност, контрастираща със самоконтрола му.
— Ню Сан Маркос — замислено повторих аз. — Нали знаете, че щабът ви на Хармония е решил да не праща повече подкрепления, защото смята операцията за напразна загуба на сили?
— Не, сър — със същия успех бихме могли да си говорим за непрекъснато изливащия се дъжд. Тези момчета продължаваха да са силни и непреклонни. — Нещо друго?
— Не, благодаря.
Излезе. Веднага след него и аз направих същото, качих се на колата и тръгнах на изток, където на деветдесет километра оттук се намираше Ню Сан Маркос. Стигнах за около четиридесет и пет минути, но не отидох в щаба на екзотианските сили. Трябваше да хвърля въдицата, затова завих към бижутерийния магазин на Уолъс стрийт. Слязох по три стъпала, отворих масивната врата и се озовах в сумрачна продълговата стая, пълна със стъклени витрини. До последната стоеше нисък възрастен човек. Той внимателно разглеждаше журналистическия ми плащ, докато се приближавах.
— Какво желаете, сър? — попита веднага след като застанах срещу него. Вдигна присвитите си очи, за да ме погледне в лицето.
— Мисля, че знаете. Всички познават служителите на Агенцията за междузвездни новини. Не се интересуваме от местната политика.
— Какво желаете, сър?
— Все едно ще разберете как съм получил този адрес — усмихнах се аз. — Затова ще ви кажа направо, че ми го даде служителят на паркинга при космодрума. Казва се Уолтър Аймъра. Обещах му сигурност заради тази информация. Агенцията би била доволна, ако той… остане жив и здрав.
— Страхувам се, че… — той сложи ръцете си върху капака на витрината. Бях покрити с възлести вени — белег от преживените години. — Искате ли да купите нещо?
— О, да, искам да платя, и то щедро. За информация.
Махна ръцете си от капака и леко въздъхна.
— Сър, мисля, че не сте влезли в магазина, който ви трябва.
— Убеден съм, че не греша. Нека си представим, че съм попаднал където трябва и разговарям с член на Синия фронт.
Той бавно поклати глава и отстъпи.
— Синият фронт е обявен извън закона. Довиждане, сър.