— Един момент! Трябва да ви кажа някои работи.
— Много съжалявам, но не мога да ви слушам — той направи крачка към завесата, прикриваща вътрешната врата. — Никой няма да влезе при вас, докато продължавате да говорите за това, сър.
Мина зад завесата и изчезна. Огледах празната стая и заговорих високо:
— Явно ще се наложи да разговарям със стените. Сигурен съм, че поне те ще ме чуят — млъкнах, но не долових нито звук. — Добре. Аз съм журналист. Интересувам се единствено от информация. Нашата оценка за военната ситуация на Света Мария показва, че окупационните войски на Сдружението са оставени на произвола на съдбата от тяхното командване и най-вероятно ще бъдат унищожени от силите на Екзотика веднага след като почвата стане достатъчно твърда, за да може да се придвижва бронетехниката.
Както и преди, отговор не последва, но чувствах, че ме гледат и слушат.
— Поради това — за разлика от предишните ми думи този път излъгах — ние смятаме, че на командването на Сдружението ще се наложи да влезе в контакт със Синия фронт. Убийството на вражески офицери без съмнение е грубо нарушение на Кодекса на наемника и Договора за цивилизовано водене на бойните действия. Но цивилните могат да направят това, което войниците нямат право. — Все още не забелязвах признаци на движение зад завесата. — Един представител на Агенцията винаги носи в себе си Уверението за непредубеденост. Знаете колко високо се цени то. Искам да ви задам само няколко въпроса. Отговорите ще бъдат запазени в тайна.
Отново замълчах, но отговор не последва. Обърнах се и напуснах дългата, мрачна стая. Чак когато излязох на чист въздух, усетих постепенно да ме обзема чувство на триумф.
Налапаха въдицата. Хората в тяхното положение винаги правят така. Качих се на колата и тръгнах към щаба на екзотианските въоръжени сили извън града. Там ме пое комендант наемник на име Дженъл Марат и ме заведе в сградата на щаба. Усещаше се спокойна и радостна атмосфера. За разлика от войниците на Сдружението тук всички бяха добре въоръжени и отлично обучени. Това веднага ми се наби в очи и не пропуснах да го споделя с Дженъл.
— Нашият командващ е от Дорсай, освен това имаме превъзходство и в числеността — усмихна ми се той. Лицето му беше продълговато, със силен загар и бръчки около устните. — Всичко това ни кара да сме настроени оптимистично. Обещали са да повишат командващия, ако спечели кампанията. Ще се върне на Екзотика и ще остане на работа в щаба, без да участва повече в бойни действия. Така че за нас победата е един добър бизнес.
Засмях се и той последва примера ми.
— Все пак разкажете ми по-подробно — помолих го аз. — Бих искал да получа информация, която да използвам в репортажите си.
Той отвърна на поздрава на някакъв сержант — по мое мнение родом от Касида, преди да ми отговори.
— Според мен бихте могли да споменете преди всичко факта, че нашите наематели от Екзотика не си позволяват да прибягват до жестокости и винаги са щедри, когато се разплащат с наемниците. И Свързващият — посланикът на Екзотика в Света Мария, както ви е известно…
— Да, знам.
— …Смени стария Свързващ преди три години. Той е особен дори за човек от Мар или Кълтис. Експерт по онтогенетични изчисления, ако този термин ви говори нещо. Лично аз не го разбирам. А ей там е офисът на нашия полеви командващ — посочи Дженъл. — Казва се Кейси Грим.
— Грим ли? — намръщих се аз. Бих могъл да му кажа какво знам за Кейси Грим, но исках да видя реакцията му. — Звучи ми познато. Грим…
— Сигурно се сещате за друг член на същото семейство — явно захапа въдицата. — Донал Грим, племенникът. Кейси е чичо на Донал. Не е толкова надарен като младежа, но съм сигурен, че повече ще ви допадне. Дружелюбието му е за двама.
Отново ме погледна с усмивка.
— Това толкова ли е особено?
— Да. Неговото дружелюбие и това на близнака му. Опитайте се да се срещнете с Ян Грим, когато сте в Блаувейн. Намира се на изток. Там е посолството на Екзотика. Ян е доста навъсен човек.
— Просто не мога да свикна с факта, че повечето дорсайци са роднини.
— И аз. Според мен е така заради малката им планета. На Дорсай няма много място и всеки, който остане там за повечко време… — Дженъл спря пред коменданта до вратата. — Ще ни пуснеш ли при Стареца, Хари? Този човек е журналист от Агенцията за междузвездни новини.
— Разбира се — той погледна пулта пред себе си. — Свързващият е вътре, но се кани да си ходи. Влизайте.
Дженъл ме поведе между масите. На отсрещната стена се отвори врата и оттам излезе мъж на средна възраст с късо подстригана сива коса, облечен в сините дрехи на Екзотика. Странните му светлокафяви очи срещнаха моите.