Седеше и ме гледаше, без да мига.
Изчаках да продължи, но той мълчеше.
— Опасен ли? За кого?
— За нашето бъдеще.
Погледнах го, а след това ме изби на смях.
— О, я стига!
Бавно поклати глава. Очите му не се отделиха от лицето ми нито за миг. Бях поразен — невинни и открити като на сукалче, но зад тях не можех да видя човека.
— Добре тогава, обяснете ми защо съм опасен?
— Защото имате намерение да унищожите една жизненоважна част от човешката раса. Знаете как.
Последва кратко мълчание. Аероколата безшумно се плъзгаше в облаците.
— Това е доста странно предположение — хладнокръвно заявих аз. — Чудя се как сте стигнали до това заключение.
— Чрез онтогенетични изчисления — спокойно отвърна Падма. — Това не е предположение, Тим, и вие го знаете.
— А, да, онтогенетиката. Имах намерение да понауча нещо за нея.
— И какво научихте, Тим?
— Досега ли? Нищо. Но сега вече знам това-онова. В началото ми се стори лесно, доколкото си спомням. Какво става с еволюцията?
— Онтогенетиката е наука, изучаваща ефекта от еволюцията върху взаимодействащите си сили на човешкото общество.
— И аз съм една от тези взаимодействащи сили, така ли?
— В момента и допреди известно време — да. Вероятно и още няколко години. Но може и да престанете да бъдете.
— Прилича ми на заплаха.
— Да, до известна степен — очите му пак отразиха светлината, когато ги погледнах. — Имате реален шанс да унищожите и себе си, и другите.
— Не бих се радвал.
— В такъв случай най-добре е да ме изслушате.
— О, разбира се. Нали това ми е работата — да слушам другите. Разкажете ми за онтогенетиката и за мен.
Превключи нещо на пулта и отново се обърна към мен.
— Човечеството е претърпяло еволюционен взрив в онзи момент от своето историческо развитие, когато колонизацията на звездите е станала осъществима на практика.
Седеше неподвижно и ме наблюдаваше. Постарах се да придам на физиономията си изражение на внимателен слушател.
— Причината е расовият инстинкт, който все още не сме разбрали докрай, но по своята същност представлява природна самозащита.
Бръкнах в джоба на сакото си и казах:
— Мисля, че ще е най-добре да направя запис.
— Ваша воля — спокойно отвърна Падма. — От споменатия взрив се оформили култури, всяка от които представлявала някакъв клон от човешката натура. Дорсайците станали бойния, сражаващ се клон. Сдружението развило култура, която отхвърля всичко лично в името на някаква вяра. Философският клон довел до създаването на културата на Екзотика, към която принадлежа и аз. Наричаме ги Остатъчни култури.
— Знам за тях — вметнах аз.
— Знаете за тях, Тим, но не ги познавате.
— Така ли?
— Да. Защото и вие, и прадедите ви сте родени на Земята. Вие сте стволът, който обединява всички клонове на човечеството. Хората от Остатъчните култури еволюционно се различават от вас.
Почувствах как старата злоба се надига. Думите му събудиха гласа на Матиас у мен.
— Ами? Смея да твърдя, че не виждам никаква разлика.
— Защото не искате. Ако имате желание, тогава ще признаете, че щом се различават от вас, трябва да ги съдите с други критерии.
— И с какво толкова се различават?
— Донякъде с това, че всички хора от Остатъчните култури, включително и аз, разбират и действат инстинктивно, а човекът с пълен спектър екстраполира въображението си. — Намести се в седалката, преди да продължи: — Бихте могли да го разберете, ако си представите някой от Остатъчните култури като човек, подобен на вас, но с мономания, която го приковава към линия на поведение, характерна само за него. Има и една разлика. Вместо останалите мислени и физически части извън това същество с мономания да атрофират и да бъдат игнорирани, както беше във вашия случай…
— Защо точно в моя случай?
— Е, може да бъде който и да е човек с пълен спектър. Та значи, тези части не атрофират, а се изменят така, че да поддържат мономанията. В резултат получаваме здрава, а не болна личност. Но малко по-различна.
— Здрава ли?! — не повярвах аз, защото пред очите ми изникна лицето на сержанта, който уби Дейв на Нова Земя.
— Да, като култура. Не като случаен, извратен представител, а културата като цяло.
— Моля да ме извините, ама в това не мога да повярвам.
— Но е така, Тим — меко каза Падма. — Подсъзнателно вярвате. Защото имате намерение да използвате слабостта на една такава култура, което ще доведе до унищожаването й.
— И каква е тази слабост?
— Най-очевидната. Противоположност на всяка една сила. Остатъчните култури не са жизнеспособни.
Сигурно известно време само съм мигал на парцали. Бях наистина поразен.