— Да почетем нещичко, мамо!…
— Колко умничък си ми ти! — казваше майката с облекчителна въздишка: — Да почетем!…
И четяха до късно. Четяха, докато топовните гърмежи навън в далечината възвестяваха настъпването на Новата година. Тогава те си разменяха по една-единствена целувка, пожелаваха си щастие и радост през новите дни и бързаха да си легнат.
И на сутринта новата година започваше. Започваше тя с трясък и звън на счупени стъкла от външната врата, с тропот от несигурни стъпки по дървените стълби и с мириса на спирт, изпълнил стаичката, от завърналия се след празненството пиян баща.
Колко малко радост бе имала майка му в тия дни, когато хората най-много се веселят! И как искаше той сега да я зарадва! Така да я зарадва, че тя да забрави всички, всички по-раншни мъки и страдания! Но как? С какво? Да й купи някакъв хубав подарък? Но нали той не може сам да направи това? Нищо! Ще помоли Гриша. Но какво, какво да й купи?
Той отвори чекмеджето и извади оттам кожената си кесийка. Дълго бе събирал лев по лев, за да си купи самобръсначка — златистият мъх по брадата и по горната му устна вече бе започнал да почернява. Изсипа парите върху масата и се замисли. Сумата беше твърде малка. С нея не можеше да си купи нещо хубаво, изненадващо.
Сега, отивайки на училище, Гриша пак се отбиваше у Заркови да си поговорят. Този път Зарко с нетърпение го дочака. Двамата дълго обсъждаха какъв подарък най-много би зарадвал майка му.
— Аз все пак мисля, че по-добре е нещо такова, трайно, предмет някакъв, та да остане за спомен — казваше Зарко.
— А аз смятам… нещо за ядене — държеше Гриша. — Бонбони, локум, или пък нещо такова…
— Добре, оставям това на тебе. Мини на връщане из магазините и избери, каквото сам намериш за добре. Донеси го утре сутринта, когато мама я няма.
— Бъди спокоен!
И Зарко наистина беше спокоен. Майка му излезе да направи някакви покупки за предстоящия празник, а той седна до масата и се залови да пише.
След около един час упорит труд той успя да напише: «Мила мамо, честита Нова година! Бъди щастлива!» Откъсна листа от тетрадката, сгъна го на четири и го постави в чекмеджето на масата, за да бъде готов за утре.
Ала всичко излезе не така, както бе замислено. Гриша дойде още същия ден. Разпуснали ги бяха за ваканция. Той влезе мълчаливо и се отпусна уморено на стола.
— Какво стана, не успя ли? — попита Зарко с тревога.
Гриша само поклати глава и изсипа парите на масата.
Зарко седна до него:
— Да беше потърсил още, а?
— Няма бе, Зарич! Нищичко подходящо няма! — виновно отговори Гриша. — Да знаеш само колко много съм ходил!
— Но ти потърси пак, имаме още време, може пък да намериш нещо!
— Няма да намеря. Зарко, обиколих целия град. Ако някъде има нещо — парите не стигат, ако пък парите са достатъчно — купони нямам!…
— Ами ти за сладки някакви казваше?…
— Хм, остави! Какви ти сладки сега? Хората захар за чай нямат!…
— Какво да правим тогава?
— Не знам!…
Двамата замълчаха и се замислиха.
Зарко издърпа чекмеджето бавно, извади грижливо написаното листче и като го придържаше между двете си ръце, с разочарование го сложи на масата. По всичко изглеждаше, че то нямаше да му потрябва.
Изведнъж Гриша скочи зарадван:
— Знаеш ли какво, Зарич? Искаш ли да ти дам от нашите ябълки?
— Че колко ябълки имате вие! — каза с тих, но все пак оживен глас Зарко.
— Има бе, има! — разпали се Гриша. — Намерих аз. Татко скрил на друго място в мазето двадесетина. В слама са, червени, ей такива едри — най-хубавите!…
— Остави, Гриша!
— Стават бе, честна дума, стават за подарък!
— Че кой ще ти ги даде?…
— Та аз пък да не тръгна да питам?…
— Не, Гриша, не искам аз такъв подарък…
— Ама няма нищо бе, Зарич, нали знаеш, аз и друг път…
— Остави!… — почти извика Зарко. — Ако мама разбере, много ще се огорчи. Друго нещо трябва!…
И двамата отново се замислиха.
В този момент вратата се отвори. Върна се майката. Зарко и не направи опит да скрие листчето. Беше му вече безразлично. Новогодишният подарък бе пропаднал.
Магда още от вратата разбра, че тук се е случило нещо.
— Защо сте се умърлушили? Скарали ли сте се за нещо?
— Не, лельо Магдо, аз такова… — започна Гриша, но Зарко му смигна и той замълча.
Тя отиде до масата:
— Какви са тези пари?
— За подарък!… — изтърва се Гриша.
— За подарък! — Тя взе от масата написаното от Зарко листче: «Мила мамо, честита Нова година! Бъди щастлива!» — Прочете го веднъж, прочете го два пъти, после смаяно, цяла трепереща от вълнение, невярваща на очите си, попита: