Залата беше голяма, слънцето доста се задържаше в нея. Дъждът навън не беше страшен. Беше топло. И на различни места беше разпилян.
Господин Буржоа
Той беше великан, от френска порода, от град Кале; телохранител и пияница. Бяха го взели заради ръста му. Три аршина и четвърт. И дълго му търсиха жена по-височка на бой, та да видят какво ще излезе от тая работа. Може пък да произлезе висока порода? Нищо не излезе. Беше висок, пияница — и никаква друга полза нямаше от него. Роди син и две дъщери: обикновени хора. Ала когато умря от зла Венера, му одраха кожата. За Рюйш. Чуждоземецът Еншау се зае да я обработи, много се хвалеше, вече близо година я държеше, все не я даваше, а само искаше пари и вдигаше врява. А самия Буржоа го изкормиха. Стомахът му е накиснат в житна водка — и е голям като на бик. Той стоеше в стъкленица, в шкафа. А отделно стоеше скелетът на господин Буржоа. Голям и което е най-интересното от всичко, прояден от Венера като от червей. Тъй господин Буржоа беше в три вида: кожата (дето има да я дава майстор Еншау), стомахът, а скелетът — на свобода.
А в третата зала се намираха животните.
И всеки, който се отбиваше и гледаше, си мислеше: ама че лъскави, тлъсти животни има по чуждите земи.
Животните стояха тъмни, лъскави, с остри и тъпи муцуни, и муцуните им бяха като здрач и гледаха през стъклените стени. Пришълци от цялата земя, големи клечки, западняци.
Маймуната в стъкленицата седеше кротко, муцуната й беше лилава, строга, тя приличаше на католически светец.
По масите бяха наредени минерали, те святкаха със земни блясъци. И вкаменено жито от Копенхаген.
И всеки, който се отбиваше, гледаше шкафовете и дълго се звереше: ама че натурални! А после се натъкваше на онез животни, дето не бяха в шкафове. Без шкафове, на свобода бяха руските животни или онез, дето бяха умрели тук, на руска земя.
Белият сибирски хермелин, гущерите.
Слон
Той стоеше до една бяла къща, а хората наоколо му викаха като маймуни, в хор:
— Шахиншах! — И падаха на колене.
После започна да се изкачва по една стълба. Ушите му натежали от злато, хълбоците му покрити с малки слънца, наоколо въздух, долу стъпалата широки, сиви, топли. И когато се изкачи, водачите му викнаха една еленска дума и тогава той се поклони и застана на колене пред някого.
— Шахиншах! Хюсеин!
После имаше тръстикова слама под краката си, вода на устните си и обикновена храна.
А после дойдоха да го вземат един персиец, един арабин и арменци с разкошни дрехи, и тогаз вече времето стана шумно, разлюляно.
Той не знаеше, че Персида изпраща подарък и че подаръкът е той. Не можеше да знае, че Отоманът, Хюсеин Персийски и Петър Московски се карат заради Кавказ, че Кабарда, Кумишките ханове и Кубанската орда не се знаят с кого са и срещу кого са и че туй ще им изяде главите. Той плаваше, стъпил на дъски, и водата миришеше, и тъй стигна до град Астрахан. Пак го наобиколиха много хора и коне, вдигна се голяма врява. А когато го поведоха по улицата — а той вървеше бавно, — хората се хвърляха на колене пред него и метяха праха с главите си. А той вървеше бавно, като бог.
После напуснаха Астрахан и подир него тръгнаха много хора с бохчички, както се ходи на хаджилък. Сега вече времето стана студено — вода много, няма нито тръстикова слама, нито брашно, празно време, и много неща се изгубиха. Вече бе навлязъл в неизвестна страна.
И го доведоха в едно нещо, дето не можеше да се разбере град ли е, не е ли град, къщите къщи ли са или кораби, има ли небе, няма ли. Доведоха го до една дървена къща и викнаха еленската дума, и той пак коленичи пред някого.
Тогаз над водата нещо изтрещя и отекна много пъти.
А той вървеше бавно, като бог, но никой не падаше отпреде му. И там, където спеше, миришеше на чуждо горчиво дърво, имаше сиво време, водка по устните, ориз в устата и нямаше тръстика под краката му. Оттогава насетне слонове не видя, а виждаше само неслонове. Времето стана люто. Вятърът мучеше над дърветата, прегракнал, чужд. Той не знаеше — не можеше да знае, — че това се казва: норд. От него наставаше голям студ и слонът трепереше.
Тогава слонът престана да тъгува за слоновете и се затъжи за неслоновете, защото и те се изгубиха.
А когато се постопли — него го изведоха от Животинския двор и много неслонове започнаха да го замерят с тояги и камъни. Тогава слонът се смути и се затича като малко дете, а наоколо всички свиркаха, тропаха с крака и му се смееха.