А сега за тях двамата се грижеше един жив изрод от горните и свикна с тях. Но на посетителите сега-засега не ги показваха. Защото, ако и да бяха ясни всички жилки в главите, туй си беше семейна работа, не биваше да се показват кирливите ризи на куцо и сакато, па дори и на по-видните персони.
А в малката стая имаше и птици — бели, червени, сини, жълти. Най-синята имаше черна опашка и бял клюн. Кой ли беше хванал туй чудо?
3
Указът за монстровете или изродите. Съгласно него във всеки град трябваше да донасят или довеждат при коменданта всички изроди, произлезли от човеци, от добитък, от диви животни или птици. Обещана бе плата след огледа. Но малко водеха. Една драгунска вдовица донесе двама младенци, всеки с по две глави, а откъм гърбовете долепени. Ниска плата ли бе определена или по някоя друга причина — но в такава голяма държава повече изроди не се намериха.
И тогаз генерал-прокурорът, господин Ягужински, посъветва да се въведе тарифа за изродите, та платата да е справедлива. Платата стана такава: за човешки изрод по 10 рубли, за изрод от добитък или диво животно по 5, за птичи по 3. Туй важеше за умрелите.
А за живите — човешки по сто рубли, от добитък и диво животно по 15, за птичи изрод по 7. И да не вярват, ако някой ги лъже, че изродите ставали от магия и от лошо око. Та да ги носят в кунщкамората. За науката. Ако някой бъде хванат, че не носи, да му се налага глоба десеторно спрямо платата. А ако изродът умре, да го слагат в шпирт. Ако няма шпирт — да го слагат в препечена водка, а може и в обикновена, и отгоре да опънат говежди мехур. Та да не се разваля.
4
Мнозина взеха да се гледат накриво: няма ли нейде монстър или изрод? Защото за човешки изрод плащаха по сто рубли. Всички взеха да се гледат накриво. Най-много гледаха комендантите и губернаторите.
Срещаха се изроди. Княз Козловски изпрати овне с осем крака; друго овне с три очи и шест крака. Той си пътувал по пътя, гледа — пасе овен, а краката му не може ги разбра човек колко са — шест ли, осем ли, чак му се замержелява пред очите. Рекъл си, че ще да е от водката, и го отминал — после наредил да го хванат; довели овена — осем крака. Заповядал да издирят стопанина му. Отишли в къщата му, там не намерили никого — стопанинът липсвал, по всяка вероятност се бил шмугнал в овеса. Наредил да вземат овена. Получи благоволение и 30 рубли суха пара. Тогаз се научи за тая работа комендантът на Уфа Бахметиев и издири теле, което имаше два монструозни крака. Но за тез крака бяха броени 10 рубли. Нежинският комендант изпрати човешки изрод: един младенец, очите му под носа, ушите под врата, а самият му нос не се знае къде е. Тогава една топчийска вдовица, от улица Тверска, представи младенец, който имаше рибешка опашка. А губернаторът, княз Козловски, все се озърташе за човешки изрод, защото между 100 рубли и 15 рубли разликата беше бая голяма. Но нямаше. Тогаз изпрати две кученца. Кученцата бяха обикновени, но работата беше там, че ги е родила една шейсетгодишна мома. И искаше да получи 200 рубли като за човешки изроди. Все пак му дадоха само 20, защото кученцата не бяха нито добитък, нито дори изроди. И той заръча на всички коменданти — да си отварят очите и тогаз ще получат дял. И бе изпратена в кунщкамората свиня с човешко лице — ако я гледаш отстрани, челото й, на свинята, прилича на човешко. Човешко чело. Но на едни им се струваше, а на други не. Броиха му 10 рубли.
Живите изроди бяха трима: Яков, Фома и Степан. Фома и Степан бяха редки монстрове, но глупаци. Те бяха двупръсти: и на ръцете, и на краката си имаха само по два пръста, като рачешки щипки. Но се оправяха и само с два. Ако някой им подадеше ръка и им кажеше:
— Добър ден! — тогаз монстърът Фома или монстърът Степан стискаха ръката и се покланяха. И двамата бяха млади, единият на седемнайсет, другият на петнайсет години. Беше ги довел един стражар, а те не можеха да кажат кои са и що са, понеже бяха глупаци. На стражаря дадоха 3 рубли. После се обади един майстор, който изработваше разни работи от коруби на костенурки, и каза, че глупаците били негови сестреници, и също поиска плата. Но му рекоха да се маха, защото за недонесение той самият имаше да плаща глоба 1000 рубли.
Пазачът беше стар войник и често вдигаше патърдия. Той идваше по вечерно време, когато нямаше посетители, и се провикваше: