— Двупръсти. Строй се!
И двупръстите се строяваха. На Яков не викаше. Яков беше шестопръст. Той беше умен и го бе продал брат му.
5
Той беше шестопръст и умен и въртеше стопанство. Земята беше износена, изхабена, съвсем изнемощяла, но имаха пчелин, още баща му беше направил кошерите. Направи ги, умря и се отърва от всичко: и от работа, и от данъци, и от ангария. Тогаз данъците и ангарията бяха поети от майката на Яков, шестопръстия. А брат му, Михалко, беше войник, бяха го взели още преди нарвския поход, когато Яков още не даваше ангария, той още не беше се родил. Той бе с петнайсет години по-малък от брат си. И ето че сега изневиделица, след двайсет и две години, в селото дойде някаква команда, разквартирува се, а при Яков се яви един стар войник и рече, че бил Михалко. Майка им го позна.
Той гледаше строго. Когато сядаха на трапезата, броеше залъците на Яков, гледаше го да не изяде твърде много. Имаше си едно наум. Подсвиркваше си. Ходеше на полковия плац, от време на време заминаваше за някъде. Той не падаше много разговорчив. На улицата му викаха не на име, ами:
— Ей, службо!
А ангарията я мъкнеше Яков.
Майка им почна да съхне, лицето й стана едно зелено, очите й — алчни. Тя също взе да брои залъците, кой колко изяжда. А от време на време казваше:
— Барем да вдигаше врява или да налиташе на бой. Другите падат кавгаджии.
Другите наистина падаха кавгаджии. На мнозина им се изпокъсаха мундирите, взеха да се появяват антерии. Петима души липсаха, престанаха да идват на полковия плац. Мнозина се изпожениха, станаха заврени зетьове, намериха си покрив. После взеха да шетат из дворовете, из бахчите. И за късо време командата се разпиля и се разпръсна на всички страни: ако и да правеха бели и често да ставаха войнишки кражби, все пак с кавгаджии може да се живее. А след още някое време полковият плац опустя. Замина занякъде господин капралът и по плаца поникна буйна трева. Там остана само един фелдфебел, ала и той отвори питиепродавница. И не се чу повече нито за Балков полк, нито за самия господин Балк, командира му.
А Михалко тъкмеше някакво прошение. Той знаеше четмо и писмо. И веднъж взе, че замина занякъде си и се върна. Мундирът му се беше износил, той си уши от шаяк кафтан, а маншетите и реверите заши върху шаяка. Шестопръстият ходеше и му беше терсене от братовите погледи. Не познаваше брат си; засега той даваше ангарията, потта и пчелинът бяха негови, негови бяха и пчелите, и медът, и восъкът. А службата знае само да яде. Яков знаеше как се избелва восък на лунна светлина, бяха го научили, а войникът всичко ще съсипе. Веднъж той се умисли, излезе на двора, погледна пчелина, пчелинът беше тъмен, и каза тихо:
— Не се насмогва на тая уста.
Влезе си вкъщи и даде на войника пари за пиене. Войникът ги взе под брой, строго. Парите на Яков бяха скътани на таквоз скришно място, че и майка му не го знаеше. На две места. На едното малко, на другото повечко. За войника вадеше от по-малкото.
А Михалко съставяше молба за характер. И я писа две години, по дума на ден, а бе ходил в града и там един писар му бе стъкмил молбата.
Всемилостивейши царю и господарю,
Служа аз, всенижайшият, в полка на господин Балк от … година с пълно прилежание. В нарфската битка бях ударен от куршум в гърба. От раните ме хвана жълта болест и получих облекчение на парциалните бани по заповед на ваше самодържавие. Сега стигнах до пълно изпадане в село Сивачи. Мундирът ми извехтя и е целият на дупки, като за целта всички ми се присмиват. И сега с всемилостивейшия на ваше величество указ се раздават чинове и характери. Поради туй, всемилостнвейши господарю, моля твое самодържавие, що то, по милосърдието ви, да бъда удостоен с характер, готов съм да тръгна на поход, готов съм да вляза в сражение или да давам караул на бариера, или да стана нощен пазач, или в канцелария, колкото да си изкарвам прехраната. На ваше величество най-нижайши раб
на господин Балк от полка войник
Ала не бързаше да я подписва. И годината, през която го бяха взели войник, не си я спомняше. Половин година носи хартията под ризата си и нощем шумолеше с нея. И хартията извехтя като мундира му. Майка му се будеше, надигаше сухата си глава и я клатеше, като да беше закачена на клечка: шумоли. Барем да вдигаше врява.
Но един ден грейна. Отиде до питиепродавницата, дойде си вкъщи, залови се да си лъска колана, избръсна се с косата — и ликът му грейна.
Майка му ахна.
После застана пред Яков и му каза:
— Стягай се, съгласно указа на негово самодържавие, по заповед на господин Балковия полк. Ще дадеш каруца за превоз на арестантин до Санктпетерсбурк. По дело за осакатяване.