Време беше, отдавна беше време, и тя се разбърза, дрънна със звънчето. Начаса влязоха придворните дами и тя се зае с измиването и мазането.
Донесоха изрисувана кана в изрисуван леген и туй беше голяма новост, французка мода: и каната, и легенът бяха от дебела хартия, намазнена и държи водата по-добре от порцелана. А в каната имаше вода и тя започна да се плиска, и си плисна датска вода на гърдите.
Датската вода я правеше аптекарят Липголд от нюфарова вода, бобена, краставичена, лимонова, от бриония и цвят от лилия. За нея се вземаха седем бели гълъба, помощник-аптекарят ги оскубваше, отрязваше им главите и ги изкормваше: после ги счукваше на ситно — и във водата. И я дестилираше. Тя много обичаше тая датска вода за лице. Плискаше се с нея и разтриваше с ръка гърдите си.
А венецианската вода, дето придава на мургавата кожа белота, я изля от гняв връз главата на придворната дама. Таз вода беше майско мляко от черна крава и не й трябваше, туй тя вече го бе казала на придворната дама. Тя не беше мургава, имаше си своя, натурална белота, и се развика с дебел глас и изля тая вода връз главата на придворната дама.
Другото вече щеше да стане бързо: разтри се с помада от овнешки крака и лилии — за мекота и блясък, а, кой знае защо, краката си разтри с восък. Помръдна уши и изрисува на слепоочието си три сини жилчици, във формата на елхичка — за означаване на главоболие.
Със синапено масло си разтри дясната ръка.
Наметнаха й черните агажанти.
Тя стоеше търпеливо.
Нахлузиха й на главата фонтанжа, черен и бял, и надиплиха на раменете й черната мантия.
И тогава обута, облечена, дебела, бяла в черно и бяло, Марта понесе гърдите си напред — към парадната зала.
И поднесе лява ръка, измита с ангелска вода до лицето си, позатули лице — уж че от скръб, — откъм залата се носеше воня.
А когато влезе в залата — пак видя всички господа чуждестранни министри. Господа чуждестранните представители се събираха тук, за да я гледат как плаче от десет заранта до два часа подир обед. И тя зърна Левенволдчо, младия със стреличките, с мустачките — и разбра, че ще го направи приближен. После погледна настрана и видя Сапега, годеника на племенницата си, още, кажи-речи, момченце, и разбра, че ще го направи приближен.
Марта поднесе дясна ръка до лицето си. Онуй в ковчега не беше за гледане…
И сълзите й рукнаха като едър дъжд.
Екатерина възрида.
5
Характер не получи. Само се сдоби с подозрителни знаци по тялото. За хватки с пушка вече не го биваше. Апшит, тоест отпускно писмо, няма. Такъв се върна той в град Петерсбурк. Отпаднал от служба войник от Балков полк. В покрайнините имаше гостилница, пред нея кошници от липова кора и върбови пръчки, и от тях трима маркитанти вадеха и продаваха симити и водка. Той седна в гостилницата и се заоглежда, беше намислил да се хване на някаква работа. Пари имаше, от просяшките, дето ги беше скътал из пътя. Медни пари пет петачета и всичките до едно от новите пари, с държавните птици, под птиците с по пет точки. А старите пари и копейки, където имаше ездач с копие и кант околовръст, тях никой не ги даваше: криеха ги. Онез пари се смятаха за добри. Имаше и още три парички, които войникът опитваше на зъб, и за тях той си имаше едно наум дали не са измамнишки, щото ръбовете им бяха гладки, нямаха резки. Измамнишките пари също вършеха работа, ала медните измамнишки пари вървяха много по-евтино от старите. Туй беше загуба.
И точно когато той опитваше паричките на зъб, в гостилницата влязоха, хванати един за друг, трима слепи старци: единият — дебел, рижав, с шаячена дреха, другият — среден човек и третият също, а ги водеше един побъркан, на когото му се мяташе главата. Той ги въведе, настани ги на съседната маса и тогаз престана да мята глава, а старците отвориха очи и всичките излязоха окати. Поръчаха си симити, почнаха да пият чай и си поискаха фабрична захар. Пиеха шумно, сърбаха, а после почнаха да си говорят и говореха тихо. За някакви ленти, за сърмени гайтани, другият за восък, а третият си мълчеше. Пак си поприказваха и войникът чу: „магистрат“, „бурмистър“ — и само толкоз, повече нищо не чу, много тихо си приказваха. В гостилницата влезе някакъв момък, поклони се на тримата старци, а те рекоха на побъркания да се махне и младият седна на масата им, но малко настрана. Тогаз войникът излезе в пруста; побърканият беше там, беше навирил глава и наливаше водка право в гърлото си. Войникът му даде да си замези със симит и го попита: „Чий син си?“