— Цанил съм се при тез търговци за побъркан. А ти откъде си?
— Аз съм отпаднал войник от Балков полк.
После войникът даде на побъркания две парички, за да му разреши да пийне една глътка от водката. След туй се разприказваха. Побърканият му разказа, че се преструвал на побъркан, а чий син е, отдавна бил забравил и не искал да си спомня, правел се, че е останал без памет и дори пред търговците не се издавал. Търговците били богати, а той ги водел да просят наужким милостиня. А първият, рижавият и дебелият, продавал на едро галантерия, вторият също бил търговец на едро, негов зет, а третият държал с ортаци някаква свещоливница или гайтанджийска фабрика, и повече не искал да я държи и заради туй липсал. Че виждали по-добре от тях двамата с войника, ама ходели тъй, за да избягнат големия данък, който им бил наложен. Ходели си тъй, хванати един за друг, техните разправяли, че са липсали, те самите се били зачислили в някакво старопиталище, а навсякъде си имат хора, които им въртят работите. А той се е цанил при тях за побъркан и му дават храна, дрехи и всичките пари, които изпросят. Че той е същинският просяк. Че тъй било станало от някое време насам — туй го знаел от старците, — откакто онзи изпаднал под чехъл и взел да се подмазва на болярството, а преди туй бил търговски магистрат и тогаз не ставало нужда търговците да липсат.
На войника от Балков полк му се дощя да викне: „Слово и дело!“ и дори погледна побъркания с изумели очи, но побърканият го попита:
— Балк не ти ли е казвал какво расте в гората?
Войникът набърчи чело, за да си помисли каква гора го е патила побъркания и да си спомни какво е казвал Балк, но побърканият сам му отговори:
— В гората растат тояги.
Тогаз войникът отмени решението си и не викна нито слово, нито дело.
— Знам ви що за стока сте вие, войниците — рече му побърканият, — дръвници и самохвалковци.
И тез думи накараха войника от Балков полк да разпери ръце, да се умири и да попита не може ли да се намери някоя службица за него, защото вече, кажи-речи, не е и войник. Дори Балк, командирът, и той се е дянал някъде. Характерът му е загубен.
— Дай пари — каза му побърканият и поясни: нека войникът му даде всичко, което има, а той ще го нареди някъде. Войникът му даде пари, но не всичките, остави си две петачета. И побърканият го научи да отиде при момъка, който седи със старците, и да му се примоли да го вземе във фабриката.
— Чух, че сега там набирали хора, даракчии и предачи, а ти му се поклони както трябва. А аз трябва да си вървя.
И влезе в гостилницата.
Там старците си почиваха от чая и от докладите, дето им ги беше направил момъкът, и от устата им излизаше пара.
— Той е изумял — с пълно удоволствие каза на момъка един от старците за побъркания. — Дъската му хлопа. Но яде като разпран и не се плаши от път. Тъй си ходим с него.
В туй време в гостилницата влезе войникът и глупакът понечи да заметне глава, но старците му рекоха:
— Стига бе, яж, какво въртиш глава като див кон?
Той сръбна, поклони се на старците и рече:
— Амин.
И старците се строиха и тръгнаха, а глупакът вървеше отпреде им.
А момъкът остана и войникът отиде при него, поклони му се едно хубаво и момъкът го цани за даракчия или за предач, но после като му чу войнишката приказка и видя, че войникът е як и има тежки ръце, и не се превзема — и му промени назначението: ще бъде пазач, ще варди работниците в свещоливницата, ще бие клепалото сутрин, ще ходи с кучетата. А вардияните са общо четирима души. Не му поиска нито пашапорт, нито апшит и само му каза:
— Стане ли нещо — с бича.
Войникът от Балков полк го изгледа, а той му обясни:
— Ти. Ще биеш. С моряшки бич. А ако объркаш нещо, теб ще те бият.
И те излязоха навън.
Бариерата пред моста вече беше вдигната и стражарят си бе отишъл да спи. Старците вървяха един подир друг, а отпреде им — побърканият.
Старците пееха:
А побърканият врещеше най-силно от всички.
6
— Няма никакво съмнение, сйор Лежандър, той беше способен човек. Но погледнете тези крака! Такива крака трябва да ходят, да ходят и да бягат. Те не могат да стоят на едно място: ще паднат, защото не представляват никаква опора. Не търсете в тях развити мускули, мускули дебели и гладки, каквито имат величавите хора. Това са само сухожилия. Това са два конски крака.
Беше недоволен от краката, защото краката бяха тънки и в тях нямаше никаква радост за ръцете му. И все се щураше насам-натам, мачкаше восъка с ръце, но не посягаше за шпатулата. После погледна восъка в ръцете си, стисна го още веднъж и в очите му се появи игра. Замеси в юмрука си змийска кръв и пак го погледна, присви очи. Позатопли го пред отворената пещ. Бодна го с шпатулата и после тегли върху топката една черта, все едно, че правеше човешка линия. В ръката си той държеше ябълка. Взе с дебелите си пръсти една четчица, боядиса ябълката със сандарак и тя сякаш грейна отвътре, досущ като току-що откъсната. И устната на маестрото се издаде напред като на детенце, което иска да докопа гърда или като че ли бе направил ябълката с устните си, а не с пръсти.