— Най-важното е да има жилки — важно говореше той и въртеше ябълката. — Да няма… сухожилия. Всичко отвътре да е пълно и никой да не може нито за миг да си помисли, че отвътре е кухо. Дайте ми тел.
Прикрепи листата.
След туй очите му засвяткаха, устните му задъвкаха и той направи дълга, едра слива с мътен блясък, със сив прашец по бузата, с чисто женска извивка, портокал на пъпчици, който набучи с игла, един прекомерно жълт цитрон и грозде, една тежка, сляпа чепка тъмно испанско грозде, което само се навираше в устата на човек.
Нареди всичко това върху големия топ и след туй рече на господин Лежандър с тона на човек, когото го мързи и на когото вече не му се работи:
— Никога ли не сте чували, сйор Лежандър, за император Елиогабал?
— Май че беше испански — каза сйор Лежандър.
— Не. Римски. Не блестите с учеността си, сйор Лежандър.
Лежандър веднага се направи на любопитен и любознателен и без да престава да заглажда шева на ходилото на мястото, където то трябваше да се съедини с глезена, попита през кой ли век трябва да е живял този толкова прочут император.
— През кон ли? През петия — спокойно му отговори маестрото. — Не ви ли е все едно кога е живял, щом като не знаете кой е той? Работата изобщо не е в това. Просто исках да ви съобщя, че този император обичал такива плодове и поощрявал правенето им. И всички трябвало да ги ядат и да ги преглъщат с вода, понеже било модерно.
И врътна глава, защото остана доволен от смайването на господин Лежандър.
И Лежандър каза:
— Хм! Хм!
— Восъкът подпомага дижестията — подхвърли маестрото. — И тези придворни плюскали восък. И по всяка вероятност са хвалили вкуса му. А той самият, разбира се, е ял натурални. Този римски император.
И посочи с пръст плодовете, без да ги гледа и студено.
— Такава безнравственост цари между придворните — каза той на Лежандър многозначително, — Suum cuique [Всекиму неговото (лат.). — Б. р.].
Сйор Лежандър заглади ходилото и сега вече почти всичко: и ръцете, и краката, и голямата кобилица — раменете — лежеше на масата, и от всички части на различни страни стърчеха железни пръчки.
— Membra disjecta [Разединени членове (лат.). — Б. р.] — каза маестрото, — краката! — и премина на латински. И това означаваше, че маестрото след малко ще заприлича на фурия. Той изпръхтяваше от време на време. И господин Лежандър мълчеше, а маестрото говореше.
— Вие май си мислите, сйор Лежандър — каза той, — че другите са намазали повече от мен? Може би, повтарям, другите майстори изпълняват по-почетна и по-изгодна работа? Нали точно тъй ви се струва?
Сйор Лежандър врътна нос — нито да, нито не, а в кръг.
— Е, щом е тъй — каза Растрелий и изпухтя, — в такъв случай можете да идете при Каравак да му помагате да прави черна боя от сажди за неговите картинки. Или най-добре ще е да идете при господин Конрад Оснер в голямата му барака. Той ще ви научи да изобразявате Симон Влъхвата като пияница, който хвърчи надолу с главата. А наоколо да се премятат дяволи. Но само недейте ме моли да ви прибера пак. Защото ще ви накарам да хвръкнете надолу с главата като Симон Влъхвата.
После се поуспокои малко и каза с болка:
— Вие още не разбирате нещата, монсйор Лежандър.
Толкова неохотно го бе повишил в ранг монсйор.
— Вие естествено знаете и без съмнение сте чули за това, независимо от разсеяния си характер, не може да не сте се научили, че погребението ще бъде грандиозно. Корнизи и архитрави, и фестони, и тронове. Над корнизите ще виси колан, а по него с флутори ще бъдат извезани сълзи. Бихте ли могли да измислите нещо по-глупаво, сйор Лежандър? Балдахини и пискюли, и ресни, и Hollande, и Брабант!
Носът му се беше раздул като охлювените черупки, с които свирят тритоните.
— Пирамиди, свещници, черепи! Вкусът на господин маршал Брюс и на господин генерал Бок! Които разбират само от маршировка. Господа военните простаци! И нашият добър познат граф Егушински, този редовен клиент на всички бардаци! Той като че ли е главният разпоредител. Свикнал е с бардаците и си мисли, че там се намира най-добрият вкус — и урежда тази погребална зала. Чували ли сте, сйор Лежандър, за статуите, които тези хора леят като лъжици? О! Не сте ли чували? Плачеща Русия с носна кърпичка. Марс, който повръща от тъга, Херкулес, който е загубил тоягата си като някой глупак! Почакайте, недейте ми пречи! Урна, крепена от разциврени гении! Цукало! Дванайсет гении крепят цукало! Те никога не са били толкоз! Мраморни скелети, някакви завеси! Да можехте да видите този проект! Милосърдието с огромен задник. Храбростта със запретната пола и Съгласието с дебел пъп! В някой бардак е видял всичките тези работи! И сребърни черепи с крила. И освен това тези муцуни са обвити с лаври. Питам ви и ви предлагам да ми отговорите още сега: къде сте виждали черепи да хвърчат с крила и на всичко отгоре да са увенчани с лаври? Къде?