Само че няма да станат царе чифутинът и Алексашка! Няма да им се даде площадният човек!
Важното е да има на своя страна търговците, чиновничеството, майсторите, простолюдието.
Дю-ю-ю-у!
И започна същинската шумотевица.
2
Прехвърлиха го в кунщкамората една нощ, за да няма излишни мисли и приказки. Сложиха сандъка с всичките такъми в една шейна, затрупаха го със слама и го откараха в Кикин палат. Пътуват в тъмното някакви войници, карат нещо. Може фураж да е и на никого не му влиза в работата.
Пренесоха го всички пазачи, дори двупръстите помагаха. Те бяха сънени, още не беше се съмнало, и колко ли можеха да помогнат? Те светеха. Държеха в щипките си по една от най-големите свещи, които се намериха в Кикин палат, и внимаваха да не ги духне вятърът.
А в палата освободиха един кът, поместиха елена и пренесоха три шкафа. Два дена окачаха завеси, правиха стъпала; обковаха ги с алено сукно, украсиха ги със сърмени гайтани. И покриха всичко с червено платно, за да не пада прах. Монтираха навеса с лавров и палмов клон, изработка на господин Льобланк. На купола имаше дървена възглавница, дебела, с гънки, като че ли току-що я бяха взели от някой креват — тъй я беше направил господин Льобланк, — на възглавницата царска корона с топчета, а над короната стои на един крак държавната птица, орелът, сякаш й е студено или се кани да литне. С клюна си държи лавров клон, с ноктите — буквите П и П.
Когато го монтираха, счупиха лавровия клон и едното крило. Льобланк ги поправи, боядиса ги отгоре и за поправката поиска да му платят отделно. За тоз навес и за чукана той беше получил доста пари и се канеше да си замине.
Разковаха дори дюшемето и господин механикус Ботом напъха отдолу разни железни пръчки и пружини, тайните чаркове.
И го сложиха да седне. Той гледаше през прозореца. А от двете му страни турнаха шкафове с разни дрехи, също негови, до прозореца окачиха гвинейския папагал. В ъгъла сложиха кучетата: Тиран, Еоис и Лизет Даниловна.
Тъй я кръсти той, като да беше родна сестра на Данилич. Викаше й тъй на шега, за смях. А тя си беше кучка, рижава, от английска порода.
А в ъгъла стоеше кобилата, също Лизета — но тя се беше проскубала, затуй я покриха с разкошен чул, а на чула също бяха изрисувани буквите П и П.
Но после взеха да се съмняват. Кучетата, иди-дойди, кучетата не само ги пущат в стаите, особено чужденците, но дори и кокали им подхвърлят, както подобава на образовани хора, и ако кучетата са дресирани, носят насам-натам разни предмети, показват си ума и по тоз начин радват гостите. Но кон в палата си е пущал само Калигула, римски император, един такъв, дето по-добре да не го споменава човек. Не бива таквоз важно зрелище да бъде превръщано в яхър. Макар тя да беше любимата му кобила и да бе участвувала в Полтавската битка, но се беше проскубала и по нея щяха да се завъдят молци. И скоро след туй кобилата Либета бе изхвърлена заедно с разкошния й чул.
А докато разнасяха нагоре-надолу разните натурални, докато им търсеха място, от стъклениците липса известно количество винен дух.
И през нощта шестопръстият влезе в портретната зала (сега тъй почнаха да й викат).
Беше тъмно. Пазачите спяха, беше ги натръшкал виненият дух. Виждаха се кучетата Тиран, Лизет и Еоис и мъртвата им козина беше щръкнала.
И отметнала глава, със сини дрехи, подпряла ръце на страничните облегалки, удобно протегнала напред дългите си крака — седеше персоната.
Шестопръстият я гледаше отдалеч.
Я го виж ти какъв бил!
Едър, със сребърна звезда!
И всичкото туй е от восък.
Той цял живот беше събирал восък на пчелина, от кошерите, беше топил восък, беше го рязал, мачкал с ръце, понякога правеше свещи от него, пръстите му помнеха восъка по-добре, отколкото хляба, дето го беше ял тая заран — и от тоз восък бяха направили човек!
А за какво? За кого? Защо е направен тоз човек, а наоколо му стоят кучета и виси птица? И гледа ли през прозореца тоз човек? Облечен е, обут е, очите му са отворени.