Беше се възнесъл.
Седеше и гледаше превъзходните си камини, оглеждаше залите си, колко фина е дърворезбата — г всичко му изглеждаше чуждо, студено. Дали да не си построи нов дворец, или пък да замине за някъде? Вземе в ръце табакерата си, поднесе до носа си енфнето — и навремето ставаше тъй: пръстите му разбираха тая табакерка, че е негова, че не случайно се е изтрила от единия край, че туй е времето и е негова вещ, негово имане. И носът му се прочистваше, и се появяваше ясна памет. Какво трябва да каже днес и какво смешно произшествие е станало вчера: че една глупачка ухапа готвача за задника и че утре пак има работа, и че денят е свършен.
А сега денят не се свършваше. Унесен в просторни и далечни мисли, вземаше в ръце табакерката и вкарваше енфието в носа си, но забравяше какво държат ръцете му. Все едно, че пръстите му вземаха енфието от въздуха. И му беше все едно, защото беше престанал да обича вещите. Насъбра сума нови табакерки, от златни жички, едната с бисер, другата с брилянт, и ги губеше. И предметите вече не струваха, къщата му се напълни с изкуствено злато, такава е модата, ама хем са скъпи, хем жълтеят като мед.
И когато си приказваше с Варвара, от време на време я поглеждаше накриво, щото не можеше да й рече всичко, а едно време тя знаеше главните му работи. Нейната спалня беше до неговата. Когато се събудеше нощем, самият той се чудеше колко жилест е станал, изпънат като струна.
И колко работа, и колко загуби. Град Батурин, дето го бе превзел навремето с щурм и естествено го бе разрушил, стана негово вечно владение, сега трябва да се грижи за хиляда и триста домакинства, а общо притежаваше сто хиляди и петстотин човека, като не се броят Почепските и Полските околии. И освен туй за компенсация на загубите в Ингерманландия получи четирийсет и пет хиляди души и шестнайсет хиляди в пари. И малко поиска. Можеха да му броят трийсет хиляди. Туй също беше загуба.
А каква му е титлата сега? Принц или барем херцог Ижорски, или княз Римски? С онез щраусови пера на герба и с княжеската капа? А той иска да е като кралския принц Артоис във Франция. И както е редно според цесарския обичай: да се нарича генералисимус, а ако не рачат, тогаз: генерал-поручик на Русия.
Денем вършеше много работи и казваше едни думи, дето ги беше забравил още преди двайсет години. С Катерица.
Беше му ясно как да я прикотка полека-лека. Отначало й рече, сочейки ковчега:
— Майчице! Господарко!
А после в другата зала:
— Дали да не си поприказваме малко за работите, майчице?
И втората „майчица“ я каза по-иначе.
И после, ден след ден, пак свикна да я подбутва, да я хваща за ръцете, да се увърта около нея.
А щом оногова го махнаха и погребаха, налегна я.
Можеше да действува жестоко в тези разговори — и точно тогаз, по времето, когато нищо не мислеше, но нея, Катерина, я виждаше като на длан, — точно тогаз в главата му взе да се върти едно колело, та чак да свири, и той не можеше да спре колелото:
— Искам да съм официален регент, та аз, аз, именно аз да управлявам.
И не спира: аз, аз, именно аз.
А съвсем не искаше да става регент, а искаше най-много генералисимус. Но се беше възнесъл, действуваше и тя се виждаше като на длан — и туй се завъртя в него.
И той забравяше всичко това, дори не можеше да се спре и да си помисли какво трябва да направи за целта, и не мислеше — а на другия ден го правеше.
И без никакви мисли — пак когато бяха с Катерина и я гледаше с остро око — а нейните очи бяха затворени, — пак се появи същото онова колело и взе да му втълпява вече друго.
— Да омъжа принцесата за сина си, а тогаз именно, именно, именно ще стана регент.
А после забравяше и на другия ден даваше нареждания.
А предметите ставаха все по-малко или не по-малко (предметите бяха станали повече) — но вече всичко наоколо му се беше оголило. Както на кораб, когато излизат вече в открито море — предметите на него се променят. И съдините са същите — порцеланови или пръстени, — и пейката, а всичко изглежда чуждо. И когато пристигнат, предметите пак се променят. Те са временни. Други ще има. И взе да разбира себе си какъв изглежда отстрана — кльощав. И започна да разбира, че гласът му е сух и без сърцевина, както навремето.