И веднъж, когато бе възнесен, а тя, Катерила, разголена, разбра, че тя е остаряла, и не си помисли, ами само тъй, просто сякаш си каза:
— Има ли отърване от човек? От нея, от нея как да се отърва?
И дори го измърмори, защото в този миг изпитваше някаква страст към нея, към Марта. А сега хич не му идеше наум да се отървава от нея.
Тогаз настъпи и още една промяна: той стана предпазлив с хората и макар да беше гневлив и злопаметен, но ако след гнева другият му се кланяше дълбоко и смирено, връщаше му поклона. Дори взе да забравя обидите, защото не вземаше хората на сериозно. И престана да се надсмива, а едно време хората му изглеждаха много забавни. Тъй му се отрази властта.
Повика от Сибир Шафиров, неприятеля си. И оглеждаше министрите си, господин Волков и господин Бюст, и си мислеше строго: — „Леле, как крадат!“
Взе да се страхува от големите рушвети, които му предлагаха, защото сега всички рушвети му изглеждаха малки, а вероятно и другите вземат рушвети, и не се ли пилее твърде много паричен капитал? Дори в неговата лейбгвардия не всичко е наред. Вюст му изглежда подозрителен — мутрата му е червена, открай време взема подкупи, рушветчията му с рушветчия. А сега такава конюшня си е построил и мирише на нещо изтънчено — на майоран! Леле, какъв рушветчия е! А колко ли взема? Туй е най-интересното!
И реши, че после, когато стане вече официално, ще изпъди Вюст. Ще му даде обнадеждителна диплома и да си върви.
И гледаше дъщерите си с опитно око, гледаше белотата на кожата им, гърдите им, правеше сметка какви ще станат, гледаше ги грижовно и ги предназначаваше, избираше ги. Избра Мария. И понякога й се любуваше. А жена си престана да вижда, все едно, че беше прибрана от улицата котка или добиче, което се е отделило от стадото и само е влязло в двора му.
И преди да тръгне за Сената, усети безпокойство: трябва да се даде облекчение на хората. Повика своя министър Волков. След онази нощ, когато тронът се променяше, Волков бе започнал да вехне — пожълтя и дишаше дълбоко. И той беше сърдит на Волков: вярно, падна тичане, препуска насам-натам посред нощ, разболя се — туй бива, ама да вехне, сякаш че напук, и да го гледа жално в очите — на всекиго ще му додее. Нали му бяха дадени на Волков и пари, и имоти — все заради оная нощ? Тогаз какво има да боледува?
Херцог Ижорски каза на министъра си:
— Приготви ли указа за облекчението по търговията с тютюна? И за ноздрите?
Волков начаса му мушна в ръцете два листа и херцогът предпазливо ги пое с двете си ръце и им хвърли далечен поглед.
Той разбираше как трябва да държи отпечатаните с новата азбука листове, защото те винаги започваха с едри букви. Имаше и други белези: под най-долния ред словослагателите, за да не сбъркат, нареждаха думата, с която започваше следващата страница, и по тая извънредна думичка също можеше да се разбере много лесно къде е горният и къде — долният край на страницата.
А тоз му бе дал ръкопис, хем съвсем ситен, без титли и опашчици, като мъниста. И министърът, господин Алексей Волков, гледаше жалостно: светлейшото око се щураше предпазливо по документите, от единия лист към другия, а ръцете държаха тези листове нагоре с краката.
— Мержелее ми се — каза херцогът, — кажи ми го на бърза ръка, чакат ме в Сената.
Волков посочи с пръст единия документ откъм долния край:
— Извадка по тютюнджийската търговия от досегашните укази през миналото царуване. И по изтръгването на ноздрите.
Стана принц Александър и погледна жълтото лице. То беше толкоз скучно, че чак му се дощя да се прозине.
— Мъртви листове недей ми носи — каза той. — Стига си ми губил времето. Указът за ноздрите да е готов още днес. Да не изрязват ноздрите чак до костта. И по тютюнджийската търговия. Простия тютюн и навития, и рязания — нека всички го продават без страх. Да се чете с биене на барабан подир обед из целия град и по река Мия. И в махалите.
5
А градът не потъваше и снегът се стопи отведнъж. И хората ходеха по улиците, а улиците много се разкалваха, защото не бяха настлани. Още не бяха ги утъпкали гладко с крака, утъпкани бяха само пътечките от едната страна на улиците, в края на които се виждаха и бабуни. Блатото от двете страни на Невския перспективен път много се разкапваше. Сутрин се вдигаше такава мъгла, като че ли всичко бе изгоряло; а пожари нямаше. Тогава мнозина хора в Петерсбурк си приказваха за това: защо ли се поти толкоз земята? И че по-лесно се намират дърва, защото взе да се стопля. Повече хора започнаха да идват в Татарски табор, на вечерния битпазар. Те идеха да се стоплят.