На другия ден пак излезе да се поразходи с каретата, преди още да се е отбил при когото и да било, и срещна Апраксин, накани се да го поздрави, а онзи си извъртя носа на другата страна. Апраксин беше лакомник, беше крадец, но от туй извъртане, от тоз Апраксинов нос той се навъси и не се отби при никого.
И всички го изоставиха.
Още същата нощ той почна да буйствува, да си къса дрехите, събра цялата къща около себе си, пиколката квичеше като куче, той пя с цяло гърло, гърмя по тапетите и дори по потопа, където беше нарисувана актрисата гола-голеничка. Надупчи корема на актьорката и разни други места.
И на другата заран от къщата на Ягужински, от ягужинския фенер излезе нещо, дето не можеше да се разбере команда ли е, свита ли е — излязоха хора с пушки, които свиркаха и пееха, някъде към двайсетина души.
И отпреде им вървеше Павел Иванович, господин Ягужински, със звезда, с лента през рамо и с шпага, Краката му се преплитаха.
Минувачите се разбягваха ужасени, файтонджиите отбиваха конете си, бягаха от тях и пазачите, и вардияните, а сержантите и каптенармусите от полицаймайсторската команда заставаха мирно и ги гледаха със зяпнали уста.
В тази свита на господин Ягужински беше шумният шведски господин Густафсон и свиреше с афект, с все сила на пиколката си.
А другите, когато тръгнаха по Невския перспективен път, гърмяха по птиците, защото вече бяха долетели блатни патици, а туй беше забранено с указ. И удариха сума дивеч, а два куршума улучиха една къщурка. И пак там господата от свитата пущаха струи на земята и викаха разни мръсни думи.
И тази свита с господаря си мина по улиците като наводнение или пък ураган, именуван смерч.
Из пътя запяха нестройно. Хората пееха всичките едновременно, в хор; и човек с голяма мъка можеше да различи думите:
А после един се провикваше с прегракнал глас:
И после хорово, колкото им глас държи:
И макар песента да беше любовна, заради отчаяните писъци на пиколката и непрекъснатите крясъци и въздишки пеенето бе страшно за слуха.
И преди някой да се опомни, цялата свита или, другояче казано, команда, или компания, стигна до реката и се прехвърли на отсрещния бряг и току цъфна пред Кикин палат.
А пред всички крачеше бързо, и вятърът го тикаше изотзад, със звездата, с кавалерската лента и с шпагата, хванал дебел бастун или тояга — лично господин генералният прокурор и лицето му беше тежко.
Дорде се усетят и пазачът, старият войник, и другият — в анатомията, в кунщкамората нахълта цялата компания, цялата команда. Но щом нахълта, се постресна. Защото спокойно ги гледаха удавените младенци и жабите и се усмихваше момченцето, на което му се виждаше устройството на мозъка и черепа. Туй беше наука. И те останаха в предната стая, и там застанаха пазачите и гледаха, и трепереха да не би да стане кражба на натурални или повреда и щета, да не би някой да отмъкне в джоба си стъкленица или някое птиче. Там бяха и двупръстите и гледаха шумните хора с човешки очи. Но те бяха глупаци и също си кротуваха. Балтазар Щал излезе напред и каза с отслабнал и прегракнал глас:
— Аз като апотекар…
Но господин генералният прокурор хич не го погледна и си продължи по пътя. И с него тръгнаха само двама души от свитата му, шведският господин Густафсон и още един. И подир тях пое шестопръстият Яков. Той вървеше след господин Ягужински с източена глава, както върви ловджийско куче, което е надушило дива патица, покорно и затаено в себе си. Защото в кунщкамората бе долетяла жива птица, дива, площадна, дебела, облечена със синя коприна и със звезда, и с шпага, и туй беше човек, и той не вървеше, а летеше. В залата, където бяха разните сибирски богове с измамните свирки, артиса още един човек. И в портретната зала долетя оназ дебела птица със слепи мътни сини очи и влязоха двама човека: шведският господин Густафсон и Яков, шестопръстият, изродът.
И когато долетя в портретната, Ягужински се спря, олюля се и из един път прежълтя. Отложи шапка и започна да се приближава.
Тогаз нещо засъска и закурка както в часовник, преди да почне да бие, восъкът потрепери, стана, леко навел глава на една страна, и му направи благоволение с ръка, все едно му каза:
— Добър ден.
Генералният прокурор не беше очаквал таквоз нещо. Той отстъпи заднишката, смути се, поклони се плахо и тръгна наляво. И тогаз восъкът се извърна на дългите си и слаби крака, които бяха изтръпнали от дългото седене — главата се отметна, а ръката се протегна и посочи към изхода: