А през тая година, беше казал звездоброецът, Сатурн се намира към края на Меркурий. Смъртна омраза и лукавство от страна на министъра. Немилост на висшестоящите. Бъркотия. И победа. И животът му ще се разширява в щастие и радост до петдесет години и повече.
И всичкото туй е измама и хвърлени на вятъра пари.
А виенската благородничка е далеч и какво ли прави сега? Приятни разговори ли води, или лежи болна? А какво ще стане с него утре — туй хороскопът не го знае. Отиде до прозореца и видя: калай, клони, кал, синкав въздух и като че ли нещо шава долу.
И му се стори, че пак първата му жена, чалнатата, лудата, пак се е изскубнала, избягала е от манастира п търчи с надигнати поли около къщата му и го прави за срам.
Тогаз се вгледа още веднъж п видя: клони, кал, стари дрипи, мръсната Фльора, носеща нещо в леген. Махна с ръка и се дръпна от прозореца.
Във Виборгската восъчна фабрика също беше нощ, фабрична нощ.
Складът беше заключен с катинар, всички постройки също, и постройката, дето беше касата, и бараката с пещта. На двора имаше две изпрегнати каруци. Войникът от Балков полк минаваше зад бараката — и изведнъж чу тънки гласове и тогаз повика шведското куче:
— Хунцват.
Но кучето не лаеше, войникът от Балков полк поседна на пейката и затвори очи, подряма малко. После пак повика кучето и то не дойде. Тръгна към постройката, дето беше касата, и чу нещо: топуркане, стържене по желязо. А когато викна, никой не му се обади. И изведнъж леко търчене и някой го перна по главата и каза:
— Ей, гранодирино! — И тогаз той се подлизна.
Когато се събуди, видя: калай, клони, фабрична нощ и вратата на постройката е отворена. Тогаз завъртя кречеталото и разбра, че е станал грабеж.
А на Василевския остров беше Меншиковата къща и Меншиковата нощ. В голяма жега той седеше там и си топлеше краката с плъстените чорапи край камината, която беше кахлена и синя, строена едновременно с Петровата. Гледаше въглените, те мъждукаха, и паркета си, по който отблясъците от въглените се гонеха като котета. Пушеше дългата си луличка и пущаше дим на парцали. Мислеше си, че се е изморил през тая година, ала не го е налегнала старостта, ами само в краката му се обажда старата болест, скорбутът, дето доктор Бидло на два пъти я цери и не можа да я изцери. И че лятос ще замине за Ранбов да си почине и ще уреди къщата. Ще направи голяма градина, в нея — някаква пещера с пръскане и водотечение, или ще построи из градината мраморни стайчета със статуи и саксии, на терасата ще сложи новата игра, оназ, дето с чукове се вкарват топки в едни прозорчета — малибанк, — гълъбарника ще го изрисува художник по изкуствата. А таз игра е твърде забавна и хваща човека и го разпалва.
Ще си почине. Нека в Ранбов има разкошество и ще вземе да си направи гвардия от момченца за по-смешно, султанът имал такваз, посланиците бяха му казвали. Усмихна се и изпуфка с луличката. И ще сади цветя. Той обичаше цветята. Размачкваше ги с ръка и ги миришеше. И нищо не му трябваше. Само да се отърве от големите загуби и от глупавите обиди, които засега трябва да понася. И от кого? От едно плямпало и площаден човек! Ще си почива в Ранбов, а стопанката ще я покани и нека си играе на оназ игра, на малибанк. И да сватоса Мария за царчето. Чак тогаз ще стъпи на крака. Тогаз ще рече на Пашка: „Те ти, булка, Спасовден!“ Стига е дрънкал Пашка врели-некипели за него. Има да се кае Пашка. На ешафода. А сега най-много да го изпрати при ескимосите в Сибир. Само дано тя дойде в Ранбов. Напоследък е почнала да пие много яко, чак докато се разтрепери и вземе да пада, и големи бели и щуротии върши, а здравето й не мръдва, няма ли свършване туй нейно здраве! А неговото здраве за никъде не е. Ех, Бидло, Бидло!
Каза да повикат Волков и му рече тъй:
— Досежно кунщкаморния въпрос за изрода, шестопръстия. Тоз изрод не бива да се държи в кунщкамората. Разсъдлив е и ще вземе да повтаря джафкането на Ягужински. Съмнявам се да го турна в затвора, щото е натуралия и всички чуждестранни държави знаят за него. Думите си не очаквам да промени. Заради туй нека сложат шестопръстия в шпирт; а тъй като в стъкларската фабрика не се правят толкоз големи стъкленици, да сложат в две стъкленици ръцете и краката му. В препечена водка. Или в шпирт, каквото се намери. Ама тихомълком. Още утре ще идеш и ще го почерпиш от мое име с вино. И за туй тихо вино вземи аптечната кутийка.
И се усмихна.
— Да го подсладиш.