Но когато вече я наближи с поклона си, видя, че до нея стои Ягужински, Пашка.
И тогаз херцог Ижорски чак малко се стъписа. А Пашка й шепнеше нещо, а Екатерина се смееше, а Лизавета се превиваше, таквиз смехории им разказваше той.
Но херцог Ижорски се стъписа само за един миг — той беше светски човек и никога не губеше гордостта си, усмихна се и се приближи до тях.
Тогаз Екатерина стана и го хвана за ръката, а госпожа Лизавета хвана Пашка, приближиха ги един до друг и ги накараха да се целуват.
Пашкината целувка беше прохладна, а херцогът млясна шумно въздуха и само заби нос във врата на Пашка.
Кога го бе изпреварил?
И още начаса, както умееше, защото беше светски човек и бърз действувател — престана да си мисли, че трябва да изпрати Пашка именно при ескимосите или в Сибир, а че може с почести и не без полза — като посланик в Датската земя или някъде другаде, може и на по загубено място, само да е по-далеч.
И херцог Ижорски направи знак на музикантите и им подхвърли една кесийка с пари.
Тогаз фаготът загъргори като корем, заскрибуцаха цигулките, включи се и пиколката.
И херцог Ижорски, Данилич, се засмя и тръгна през залата с оназ птича, оперена, свободна походка, заради която го обичаше жена му.
Притвори наполовина очи, замрежи ги от гордост и уязвеност. И в очите му имаше леност, обида, като че ли днес го бе налегнала старостта, те бяха морни очи.
Той час по час хвърляше на музикантите по някой от пръстените си и не му беше жал.
А после седна да играе на крале с Левенволд, със Сапега и с Остерман, хвана наведнъж и седемте ръце и стана крал.
Остерман учтиво му каза да сече картите, а той го погледна надменно и се усмихна, досмеша го. Знаеше, че не бива да сече, а трябва да каже: „Има си слуги за тази работа.“ Но го бе налегнала гордост, смях, за нищо не му беше жал и сече.
Тогаз всички се разсмяха и всичко, което бе взел, го върна на другите. И Остерман се смееше тъй, че смехът му не се чуваше: вдърви се. А на него му беше смешно и все едно и го бе сторил от гордост. А Ягужински, Пашка, също беше весел. За него бяха ходатайствували, бяха му измолили прошка, той знаеше тая работа и можеше да разказва весели шеги. Разказваше на Елизавета за Англия, че е остров, а госпожа Елизавета не му вярваше и мислеше, че той я взема на подбив. После взе да разказва за папските монаси, какви смешни грехове вършат помежду си, и всички умираха да се смеят. Той започна да танцува. И също хвърли на музикантите кесия.
Той танцуваше. А победа нямаше, той разбра това, докато танцуваше.
Ще се прибере вкъщи и ще си легне да спи. Жена му е умна, тя го помири. Тя е сипаничава.
А победа нямаше, той разбра това, докато танцуваше.
Той, Пашка, ще замине за град Виена и там е метресата му, оназ, загладената.
Добре де, ще дойде тя при него, ще си легнат и какво от туй!
Разбираше, че е спечелил, че всичко е спечелил, и въпреки туй победата я няма. А защо е така — не разбираше.
Танцуваше кетентанц. Пистолет-миновета, дето го обичаше стопанинът, вече не го танцуваха. А танцуваха с целувки, свързани с носни кърпички, на двойки, и дамите толкоз се впиваха, че разваляха всички танцувални фигури и ги отлепяха с голям смях. А мнозина, както си бяха прегърнати, с кърпичката заедно, се шмугваха в съседната стая; там беше тъмно и топло.
И танцуваше Ягужински.
Правеше каприоли.
Той отдавна беше зарязал дамата си и очите му бяха помътнели, и не гледаше с тях, а само танцуваше ли, танцуваше.
Танцуваше, защото не разбираше защо я няма победата. Защо стана тъй, че спечели и може би пак ще е на власт, а победата я няма?
И пак ще види виенската благородничка, неверните очи, нацупените устни, и ще легне с нея — ама какво от туй?
И туй е съвсем друга работа.
Туй е мъглата, калаят, клоните — и оназ глупачка, старата му жена, пак е избягала от манастира и играе там, около къщата му, с надигнати поли.
Дръж се, земьо!
И гостите щяха да си умрат от смях и все сочеха с пръст как танцува Ягужински. Върти се, вие се, събори главния готвач, настъпва всички жени по шлейфовете, издул е устни — толкоз се е унесъл в танеца Ягужинскн.
А той се унесе в танеца и танцува, а после се помина още същата вечер, на втория ден от месец април 1725 година.
4
От кунщкамората липсваха две натуралии: капут пуери № 70, в стъкленица, двупръстият я изхвърли през прозореца с все пуера, в деня на лъжата, първи април, ей тъй, от глупост, взе и я изхвърли. Видя, че другите мъкнат елена и сибирските идоли и запрати младенеца през прозореца.
Липса монстър шестопръст, куриозите, жив.
Двете големи стъкленици с шпирт, дето ги донесоха надвечер на 2-ри в кунщкамората от виборгската стъкларска работилница, по светлейше нареждане, останаха празни.