А от изстрела той се събуди.
По цяла нощ той се трудеше насън, сънуваше трудни сънища. А за кого се трудеше? — За отечеството. Ръцете му сънуваха товар. Той тътрузеше този товар от едно неспокойно място на друго, а краката му се изморяваха, ставаха все по-тънки и най-сетне съвсем изтъняха.
Присъни му се, че онази, която всички наричаха Катерина Алексеевна, а той — Катеринушка, а навремето й викаха драгунска жена, Катерина Василевска и Скавронска, и Марта, и как ли не още — че тя си е отишла. Той влезе в палатите и му се дощя да побегне — толкоз пусто беше всичко без нея, а из палатите бродеше една мечка. Вързана със синджир, с черен косъм и големи лапи, кротко животно. И животното беше нежно с него. А Катерина си е отишла и се крие. После видя един войник и войнишкото му лице, надуто като мехур и със ситни бръчки, като нагърчена от вятъра водна повърхност. И захвърли товара си и мушна няколко пъти войника с шпагата; точно тогаз го заболя долната част на корема, доплака му се чак, но после го отпусна, макар и не съвсем. Все пак той хвана войника под мишниците и го затътри, после се залови да го мъчи с отмалели ръце, искаше да го разпита. Турна го на пода и прокара нажежената вила през гърба му. А онзи си лежи кротко и наоколо му покъщнината и най-различни работи. Когато започна да движи вилата по гърба на войника, чак него го смъдна гърбът и той самият премаля и пребледня. Стана му студено и страшно и му се стори, че не стъпва, а виси над пода. И войникът все викаше на висок глас, с неговия глас, Петровия. Тогаз почнаха да гърмят отдалеч шведите и той се събуди, разбра, че не той е измъчвал, а него са го измъчвали, и каза тъй, като че ли пишеше писмо на Катерина:
— Ела да ме видиш как живея ранен и на какъв хал съм.
Събуди се още веднъж и се озова в здрача като в утроба, беше задушно, от снощи бяха напалили здравата.
И полежа малко, без да мисли.
Беше се променил дори на големина, имаше слаби крака и корем пустинен, каменен и труден.
Реши да не вписва нощните си сънища в кабинетния дневник, както правеше обикновено: сънищата бяха безинтересни и донякъде го беше страх от тях. Страх го беше от онзи войник и от бръчките му и не се знаеше какво значи войникът. Но трябваше и с него да се оправи.
После в стаята се поразвиделя, сякаш готвач бе разбъркал тази каша с черпака.
Започваше денят и макар че той вече не ходеше да •си гледа работите, щом се събудеше, работите му плъзваха по него. Отиде ужким в стругарната — да достругува нещо от кост, — беше останало едно недовършено сандъче.
После ужким дойде ред да направи обиколка на канцелариите — днес беше вторник, нецеремониален ден, каляските го чакаха, дрехи обикновени. Калмишкият калпак на главата — и в Сената.
На Сената да даде такъв указ: за косата да не провесват повече от един път и с желязна вила да не горят, защото кога горят с нажежена вила, човек отвътре става друг и може да полудее.
Но работите бързо го напуснаха, без да стигнат до края и дори до началото си, като сенки. Той съвсем се събуди.
От снощи толкоз бяха напалили камината, че глазурата на кахлите се бе нажежила и сякаш се пукаше пред очите му, сякаш пращеше. Стаята беше малка, суха, самият въздух се пукаше от жегата като глазура.
Ах, що ли не може фонтанната прохлада да облее сега малката суха глава.
И фонтанът да се напне и да изхвърли високо струята си — тогаз би се пукнала болестта.
А когато цялото му тяло се събуди, той разбра: наближава краят на Петър Михайлов, най-крайният и скорошен край. Оставаше му най-много една седмица. На по-малко не беше съгласен, за по-малко го беше страх да си помисли. А Петър Михайлов си викаше, когато се обичаше или съжаляваше.
И тогаз очите загледаха сините холандски кахли, които той бе изписал от Холандия, и тук се опита да произвежда такива кахли, ала нищо не излезе, загледаха камината, която щеше да стои на това място дълго след смъртта му, хубава камина беше.
А защо не можа да тръгне производството на тези кахли? Не си спомни и продължи да гледа кахлите, и гледането му беше съвсем детско, без корист.
Вятърна мелница
и павилион с мост
и тримачтови кораби.
И море.
Човек с кръгла шапка вади вода с кръгла помпа и три цветя, толкоз дебели, като да са човешки краинициГрадинар.
Минувач с втален кафтан прегръща дебела булка, па която й е приятно. Пътно приключение.
Кон с глава като на куче.
Дърво, къдраво, прилича па китайско, каляска, в нея седи човек, а отвъд кула и знаме и птици хвърчат.
Колиба и до нея една едра мома, съмнително е дали може да влезе в колибата, защото не е спазена пропорцията.