Старейшината сложи край на вечерята с предложение, което Скот не можеше да приеме: той беше готов да нареди на цялото си семейство да се изнесе от къщата, за да могат гостите да спят на закрито.
Скот продължаваше да протестира, докато Азиз не му обясни:
— Или ще се съгласиш, или ще оскърбиш цялата фамилия с отказа си, който ще бъде възприет като намек, че домът им не е достатъчно добър за теб. А между другото, нека ти кажа, че според арабската традиция най-големият комплимент, който можеш да направиш на своя домакин, е жената, с която си му гостувал, да зачене от теб през същата нощ. — И Азиз сви рамене, оставяйки Скот да интерпретира думите му както пожелае.
Скот остана буден през по-голямата част от нощта, загледан през отвора на прозореца, в който изобщо нямаше стъкло. Хана почти не помръдна в прегръдката му. След опита да достави на старейшината най-голямото за него удоволствие, мислите на Скот продължаваха да се въртят около проблема с преминаването на границата и успешното връщане на Декларацията за независимостта във Вашингтон.
Когато първите лъчи на зората полазиха по тъканата завивка на постелята им, Скот пусна Хана, целуна я нежно по челото, измъкна се от леглото и установи, че малката ламаринена вана вече е пълна с топла вода, а жените са наслагали още съдове с вода над открития огън.
Изкъпа се и се облече, след което прекара близо час в изучаване на картата и търсене на безопасни пътища за преминаване през някоя от шестте граници на Ирак. Бързо задраска Сирия и Иран като пълна глупост, защото армиите и на двете страни с удоволствие щяха да ги избият, ако им се удадеше такава възможност. Смяташе, че повторното преминаване през йорданската граница крие голям риск. Когато дойде и Хана, той вече бе отхвърлил и Саудитска Арабия заради засилената гранична охрана. Беше свел реалните възможности до пет шосета и две граници.
Домакините им се заловиха да приготвят закуската, а Скот и Хана се разходиха из селото, хванати за ръка, точно както би направила всяка влюбена двойка по света в такова ведро лятно утро. Местните се усмихваха, някои дори им се покланяха. Макар никой от селяните да не знаеше английски, очите на всички казваха предостатъчно на език, разбираем за всекиго.
Стигнаха до края на селото и поеха по обратния път към къщата на старейшината. Коен вече пържеше яйца над огъня, а Хана спря и се загледа в една от жените, която печеше тънки кръгли филии хляб. Старейшината — той бе заел мястото си начело на масата — повика с ръка Скот да седне до него. Коен вече се бе наместил на трикрако столче и се готвеше да започне, когато до масата се приближи една коза и бутна с муцуна чинията му с яйцата на земята. Хана се разсмя и стана да му изпържи нови яйца.
Скот намаза още топлата си филия с мед, а една от жените сложи пред него чаша козе мляко.
— Е, измисли ли какво ще правим сега, професоре? — попита Коен.
До масата се приближи един от селяните, наведе се до старейшината и му зашепна нещо в ухото. Съобщението бе предадено на Азиз.
— Лоши новини — каза им Азиз. — Появили са се войници и са блокирали всички пътища, излизащи на магистралата.
— В такъв случай ще трябва да пътуваме през пустинята — каза Скот, извади картата и я разстла на масата. Вече бе очертал със син маркер възможните пътища. Посочи един, извеждащ до шосе, което можеше да ги отведе до град Халис.
— Само че това не е път — възрази Азиз. — Това е корито на река, изсъхнала преди много години. Бихме могли да вървим по него, но ще се наложи да изоставим камиона.
— Не е достатъчно да го изоставим — допълни Скот. — Трябва и да го унищожим. Ако войниците на Саддам го намерят, просто ще изтрият това село от лицето на земята заедно с всичките му жители.
Старейшината изслуша с недоумение превода на Азиз, после поглади наболата четина на бузите си, усмихна се на Скот и каза няколко думи.
— Чичо ми казва, че трябва да вземеш неговата кола — преведе Азиз. — Била стара, но според него нямало да ни изостави на пътя.
— Много мило от негова страна — отговори Скот. — Но ако през пустинята не може да мине камион, докъде ще стигнем с кола?
— Чичо разбира проблема ти много добре — уточни Азиз, — казва, че колата трябва да се разглоби и хората му ще я пренесат на части през пустинята — според него става дума за двайсетина километра — докато стигнем пътя за Халис. Там вече можем да я сглобим.