Адютантът на генерал Хамил влезе в кабинета му. Трепереше от страх. Едва сега бе осъзнал допуснатата груба грешка.
— Открихме селото, където е роден предателят Азиз Зеебари, господин генерал! Хан Бени Саад.
— Покажи ми къде е.
Лейтенантът изтича към картата и сложи пръст върху едно село североизточно от Багдад.
Хамил впи поглед в точката и си позволи първата усмивка за деня. Върна се при писалището си, вдигна слушалката и излая къса заповед.
Нямаше да мине и час и в селото щяха да нахлуят стотици войници.
Там можеше наистина да има само 250 жители, но генералът бе сигурен, че все някой ще проговори.
Азиз караше с около петдесет километра в час. Скот се опитваше да определи по картата точното им местоположение. Липсата на ориентири го затрудняваше. След около час стигнаха до съборена на пътя указателна табела, на която пишеше „Халис — 25 км“.
— Продължаваме — каза Скот. — Но ще трябва да спрем на няколко километра пред града, за да измисля как ще минем през контролния пункт.
С всеки изминат километър Скот започваше да се изпълва с уважение към точността на преценката на старейшината, че няма да имат проблеми с военните патрули по този пуст, сякаш забравен от бога и хората път. Не сваляше поглед от картата, изучаваше я внимателно и не след дълго вече бе избрал пътя, който според него щеше да ги изведе благополучно до границата още тази нощ.
— Добре, какво ще правим като стигнем до контролния пункт? — попита Коен.
— Може да се окаже и лесно — замислено отговори Скот. — Да не забравяме, че търсят четирима в голям военен камион.
— Ние сме четирима.
— Само че когато стигнем при пункта, няма да бъдем четирима — каза Скот. — Защото ние с теб ще се сврем в багажника.
Коен направи кисела гримаса.
— Благодарете се, че сте в кадилак — ухили се Азиз.
— Дали пак аз да не седна зад волана? — предложи Коен.
— Не — каза Скот. — Докато сме по тези пътища, ще кара Азиз.
— Какво прави тази? — извика Хана и посочи една млада жена, застанала насред пътя.
— Не спирай — нареди Скот.
Изведнъж Азиз се разсмя.
— Какво е толкова смешно, нещастнико? — озъби се Коен.
— Това е братовчедка ми Ясмин.
— Братовчедка? — усъмни се Хана.
— С моите хора всички сме братовчеди — обясни Азис, спря колата, изскочи навън и прегърна младата жена. Останалите също слязоха.
— Какво казва? — нетърпеливо попита Коен.
— Изглежда, професорът е прав. На войниците е заповядано да следят за военен камион, в който пътуват четирима терористи. Чичо обаче вече успял да й се обади и да я предупреди, че ще пристигнем с кадилак.
— В такъв случай е много рисковано да опитаме да минем през поста — обади се Хана.
— Рисковано, да — съгласи се Азиз, — но едва ли много. Ясмин минава през контролния пункт два пъти дневно, за да продава портокали, мандарини и фурми. Познава войниците добре, а и те познават колата на чичо. Чичо ми й е казал да е в колата, когато минем през контролния пункт. Така войниците нямало да се усъмнят.
— Ами ако решат да надникнат в багажника?
— Тогава няма да получат ежедневния подкуп от цигари и плодове, на който семействата им разчитат. Не разбирате ли, те така или иначе ще са убедени, че пренасяме незаконен товар. — Ясмин отново заговори и Азиз я изчака да свърши. — Казва, че трябва да се скриете в багажника, преди да е минал някой и да ви е видял.
— Голям риск, професоре — предупреди Коен.
— Рискът не е по-малък за Ясмин — въздъхна Скот, — а освен това просто не виждам откъде другаде бихме могли да преминем. — Той сгъна решително картата, отиде при багажника на колата, отвори го и без колебание влезе вътре.
Коен и Хана го последваха, без да кажат нито дума.
— Не е толкова удобно като в сейфа — отбеляза Хана и прегърна с две ръце Скот.
Азиз натика чантата между нея и Коен. Хана се засмя.
— Като ударя веднъж по външната страна на вратата — предупреди ги Азиз, — значи всеки момент ще спра на контролния пункт.
И тръшна капака над главите им.
Ясмин взе чантите си от банкета на пътя и седна отпред до братовчед си.
Тримата в багажника чуха как двигателят изкашля, после колата потегли към Халис.
Ясмин започна да обяснява на Азиз как протича минаването през контролния пункт.