Азиз зорко следеше своя човек и в мига, в който го забеляза да поглежда към задната седалка и да посяга към пистолета си, блъсна вратата с такава сила, че войникът изобщо не успя да реагира и се срина на земята. Азиз изскочи и се хвърли върху него, преди той да има време да дойде на себе си. Вторият веднага се затича към Хана и в същия миг Скот изскочи навън. Хана нанесе отсечен удар по гърлото на войника и завърши атаката си с втори удар в основата на гръбначния му стълб, без да му дава възможност да извади пистолета си. Дори куршум не би свършил работата по-бързо. В този момент третият войник започна да стреля от джипа. Коен се сниши зад кадилака. Четвъртият войник — онзи зад волана — се затича към него, стреляйки с пистолета си. Коен хвърли гаечния ключ към него, после скочи отгоре му, удари го отстрани по врата и приключи с втори удар под тила. Войникът рухна на земята и се загърчи. Коен се обърна към войника зад картечницата, който се опитваше да го хване на прицел. Разделяха ги десетина метра и Коен нямаше никакъв шанс да се добере до него, така че направи единствено възможното — хвърли се зад колата в мига, в който картечницата затрещя. Два от куршумите го пронизаха в левия крак. Скот вече тичаше към джипа от другата му страна. Войникът изви картечницата към него, но Скот скочи в джипа, блъсна войника и двамата паднаха през задната седалка на пътната настилка. Дулото на картечницата се вирна. По някакво чудо Скот не бе изпуснал френския ключ, така че когато и двамата се изправиха едновременно, замахна с него към главата на войника. Той вдигна ръка, за да се предпази, и Скот се възползва от това и заби лявото си коляно в слабините му. Войникът се свлече и в следващия миг ключът улучи войника в главата и той рухна и остана да лежи неподвижно. Скот остана изправен над него. Трепереше. Азиз се хвърли в краката му, събори го на земята и изръмжа:
— Първия път е най-трудно.
Четиримата се изправиха. Очакваха някаква реакция от страна на местните жители, станали свидетели на кратката схватка. Коен с мъка се качи в джипа и седна зад картечницата. От крака му течеше кръв.
— Не стреляй, докато не ти кажа — извика Скот и още веднъж огледа пътя. Не се виждаше жива душа.
— Отляво! — обади се Хана и Скот се обърна.
Възрастен мъж в дълга бяла дреха бавно вървеше към тях, вдигнал ръце във въздуха.
— Старейшините на селото изпратиха мен, защото само аз знам английски — проговори старецът, когато стигна до тях. Трепереше и думите едва излизаха от гърлото му. — Според нас вие сте терористите, опитали се да убият Саддам. — Скот не отговори. — Молим ви, вървете си. Вземете джипа, а ние ще погребем войниците. Така никой няма да научи, че сте били тук. Защото ако се разбере, Саддам ще избие всички ни. До последния човек.
— Кажи на хората си, че нямаме нищо против тях — обади се Скот.
— Вярвам, че е така — въздъхна старецът, — но моля ви, вървете си.
Скот изтича напред и съблече униформата от най-високия войник. Коен чакаше, насочил картечницата към стареца. Азиз набързо съблече останалите, а Хана взе чантата на Скот от кадилака и скочи на задната седалка на джипа.
Азиз хвърли униформите при нея и скочи зад волана. Двигателят все още работеше. Кюрдът даде на заден и обърна. Междувременно Скот зае останалото отпред място. Азиз бавно даде газ. Коен извъртя картечницата назад към центъра на селото.
Няколко крили се досега селяни излязоха на пътя, безцеремонно хванаха убитите войници за краката и ги издърпаха встрани. Друг се качи в кадилака и го изтегли на заден в една странична уличка. След няколко секунди джипът излезе от селото и гледката се скри от погледите им.
— До магистралата има пет километра — обади се Азиз. — Какво да правя?
— Ще имаме само един шанс да прекосим границата — отговори Скот, — така че засега отбий в ей онази горичка. Не можем да рискуваме излизане на магистралата, преди да се е стъмнило. — Той погледна часовника си — беше 7:35.
Хана се обърна към Коен, видя дълбоките рани в крака му и веднага откъсна парче от яшмака си и се опита да спре кръвта.
— Как си, Коен? — обезпокоено попита Скот.
— Не по-зле от случая, когато една жена в Танжер ме ухапа — отговори той.
Азиз прихна.
— Как можеш да се смееш? — възмути се Хана.
— Смее се, защото онази ме ухапа заради него — обясни Коен.