Хана свърши с бинтоването, после четиримата се преоблякоха в иракски униформи. Наблюдаваха пътя близо час, очаквайки появата на още войници. Видяха само няколко селяни с магарета и неколцина други пешком, но единственото превозно средство на моторна тяга, което мина, бе стар пърпорещ трактор, поел към селото след края на работния ден.
Минутите бавно се точеха и ставаше все по-ясно, че селяните са удържали на дадената дума и не са повикали патрул.
Когато притъмня дотолкова, че пътят вече не се виждаше, Скот направи последен преглед на плана. Всички бяха единодушни, че възможностите им са крайно ограничени.
Най-близката граница отстоеше на над седемдесет километра от мястото, където се намираха, и Скот вече бе склонен да се примири с неприятностите, които сигурно щяха да навлекат на селата, през които щяха да минат. Не смяташе, че планът му е гарантиран срещу изненади, но повече не можеха да чакат пасивно сред хълмовете. Нямаше никакво съмнение, че всеки момент иракските войници ще предприемат мащабна операция по издирването им.
Скот провери униформите. Ако не спираха, едва ли някой щеше да ги вземе в мрака за нещо по-различно от един от многото излезли военни патрули. Стигнеха ли до магистралата, всякаква мисъл за спиране по някакви причини бе равнозначна на самоубийство. Всичко зависеше от това колко близко щяха да се доберат до границата, без да бъдат разпознати.
Когато Скот най-сетне даде заповед да тръгват, Азиз изкара джипа на криволичещия път и потеглиха по петте километра, отделящи ги от магистралата. Изминаха разстоянието за пет минути, без да срещнат друго превозно средство. Но на магистралата буквално гъмжеше от камиони, джипове, дори танкове, пътуващи в двете посоки.
Никой от четиримата естествено не обърна внимание на двамата мотоциклетисти, танка и трите камиона, които отбиха от магистралата и потеглиха на висока скорост по черния път към Туз Хурмату.
Азиз поддържаше максималната възможна скорост, Коен седеше отзад на картечницата. Скот наблюдаваше платното пред тях, нахлупил ниско кепето си. Хана седеше зад Коен, неподвижна, с пистолет в ръка. Първият пътен знак, край който минаха, показваше, че до границата остават шейсет километра. Никой не продумваше. Разстоянието до Киркук стана четиридесет и пет, после трийсет и два километра, но с всеки следващ знак и след всеки петролен сондаж трафикът ставаше все по-натоварен. Скоростта им падна значително. Единственото успокоение бе, че никой от патрулите, с които се разминаваха, не показваше никакъв интерес точно към техния джип.
За няколко минути елитните гвардейци на Саддам плъзнаха из цялото село. Макар вече да бе тъмно, десет куршума и също толкова минути по-късно вече се знаеше къде е кадилакът, а след още трийсет куршума се разбра и къде са още незаровените трупове на войниците.
Генерал Хамил изслуша по телефона доклада на старшия офицер. Когато научи подробностите, единственото, което поиска да узнае, бе радиочестотата за връзка с изчезналия джип. Веднага след като тя му бе съобщена, генералът тресна слушалката, провери колко е часът и завъртя диска за настройка на своята радиостанция.
Разнесе се сигнал за повикване, на който дълго никой не отговори.
— Сигурно още търсят камион или розов кадилак — тъкмо казваше Скот, когато се разнесе сигналът на радиотелефона. Четиримата замръзнаха.
— Отговори, Азиз — каза Скот след кратко замисляне. — Изслушай внимателно каквото ти кажат и се постарай да научиш каквото можеш.
Азиз вдигна слушалката, изслуша краткото съобщение, отговори на арабски: „Да, господине“ и затвори.
— Намерили са кадилака. Има заповед до всички джипове да минат през най-близкия до тях армейски пост — обясни той.
— Скоро ще разберат, че този джип не е в ръцете на техни хора — каза Хана. — А може би вече го знаят.
— Ако късметът е с нас, можем да се надяваме на най-много двайсет минути — заключи Скот. — Колко има до границата?
— Четиринайсет километра — отговори Азиз.
Генералът знаеше, че е говорил със Зеебари, защото по устав подобен разговор трябваше да започне с личния идентификационен номер на войника.
Така че вече му бе известно в кой джип са бегълците и към коя граница са се насочили. Веднага вдигна телефонната слушалка и издаде нова заповед. След това, съпровождан от двама офицери, изтича в задния двор. Витлото на хеликоптера му вече се въртеше.