И ето че сега Кавали бе буден, неспособен да затвори отново очи. Имаше чувството, че е чул нещо откъм партера. Шумът ли го бе събудил, или кошмарният сън? Тони погледна пак часовника си. Баща му и Мартин често ставаха доста рано, но между три и четири сутринта?…
Облече си халата и отиде до вратата на спалнята. Отвори я предпазливо, излезе на площадката в коридора и надникна над парапета. Изпод вратата на кабинета на баща му проникваше светлина.
Кавали бързо слезе по стълбите и безшумно се прокрадна по застлания с мокет коридор, докато не спря пред вратата. Опита се да си спомни къде най-близко има пистолет.
Вслуша се, но не долови никакви признаци на движение вътре. Изведнъж се чу силна ругатня. Тони отвори рязко вратата и видя баща си също по халат, застанал с лупа в ръката пред Декларацията за независимостта. Разглеждаше думата „британски“.
— Какво има? — тревожно го попита Тони.
— Трябваше да убиеш Долара веднага като ти казах! — бе единственият коментар на баща му.
— Но защо?
— Защото са откраднали Декларацията.
— Но ти стоиш пред нея — напомни му Тони.
— Не стоя пред нея — раздразнено отговори баща му. — Не разбираш ли какво са направили?
— Не — призна Тони.
— Разменили са оригинала с онова безполезно копие, което ти собственоръчно остави на Националния архив.
— Но нали копието на стената е другото, изработено от Долара — напомни му Тони. — Видях го да ти го подарява.
— Няма такова нещо — каза баща му. — Аз имах оригинала, а не копието.
— Не разбирам — каза Тони озадачено.
Старецът се обърна.
— Ние с Ник Висенте ги разменихме, когато ти донесе оригинала от Вашингтон. — Тони гледаше баща си и не можеше да повярва на ушите си. — Нима си мислил, че ще допусна част от националното ни съкровище да попадне в ръцете на Саддам Хюсеин?
— Но защо не ми каза? — възмути се Тони.
— И да те пусна да отидеш в Женева, за да завършиш сделката, знаейки, че притежаваш фалшификат? Не, в моя план винаги се е предвиждало да вярваш, че оригиналът е във „Франшар и сие“, защото ако ти вярваше в това, щеше да повярва и Ал-Обайди.
Тони не каза нищо и старецът продължи:
— А ти положително нямаше да се бориш толкова за петдесетте милиона, ако имаше в главата си едно наум, че документът, с който разполагаш в Женева, е фалшификат, нали?
— И къде, по дяволите, е оригиналът в такъв случай? — сърдито попита Тони.
— Някъде в 19-и участък, ако питаш мен — отговори баща му. — При положение, разбира се, че онези вече не са се измъкнали. Което възнамерявам да науча точно сега — допълни той, отиде при бюрото си и взе телефонния указател.
Президентът на „Скилс“ набра седем цифри и поиска да говори с дежурния офицер. Докато чакаше да го свържат, погледна часовника си — беше 4:22.
Когато в слушалката се разнесе гласът на дежурния сержант, Кавали обясни накратко кой се обажда и зададе два въпроса. Изслуша внимателно отговорите и затвори.
Тони въпросително повдигна вежда.
— Още са под ключ, а чантата е в сейфа за иззети улики — каза баща му. — Имаме ли някой в 19-и участък?
— Да, един лейтенант, който напоследък не е свършил нищо, за да си оправдае парите.
— Е, значи е дошъл моментът да ги заслужи — каза старецът и тръгна към вратата.
Тони го изпревари и се затича нагоре по стълбата към спалнята си. Облече се светкавично и слезе, предполагайки, че ще изчака баща си поне няколко минути, но той вече го чакаше.
Баща му отключи входната врата и излязоха на тротоара. Не се виждаше никакво такси.
— Ще вземем колата — извика баща му и тръгна да пресича улицата към денонощно работещия гараж. — Всяка минута е ценна.
Тони се върна на бегом в къщата, взе ключовете, които стояха в чекмеджето на масата в хола, и настигна баща си малко преди той да спре пред тяхната клетка в гаража.
Докато слагаше предпазния си колан, Тони се обърна към баща си на задната седалка и попита:
— Дори да успеем да си върнем Декларацията, какво, по дяволите, смяташ да правиш с нея?
— Като начало лично ще убия Долара, за да съм сигурен, че няма да изработи следващо копие. А после…
Тони завъртя ключа.
Експлозията, която последва, събуди целия квартал за втори път тази нощ.