Четиримата мъже изтичаха надолу по стълбите на участъка. Най-дребничкият здраво стискаше чанта. Колата, чийто двигател работеше на празен ход от близо час, закова до тях. Единият от мъжете се отдалечи в мрака на нощта, така и не разбрал защо изобщо са го повикали.
Декстър Хъчинс седна отпред, а Скот и уредникът се вмъкнаха на задната седалка.
— „Ла Гуардия“ — късо заповяда Декстър и едва като тръгнаха благодари на агента, че ги е чакал цяла нощ.
Скот погледна часовника на таблото в секундата, в която индикацията се смени от 6:11 на 6:12.
— Не карай с превишена скорост — побърза да предупреди агента Декстър. — Загубихме предостатъчно време в разправии.
— Кога е следващият полет? — попита Скот.
— В седем и половина, на „Делта“ — отговори шофьорът.
Декстър взе телефона, набра десетцифров номер и каза:
— На път сме, сър. Ще върнем каквото трябва до десет часа. — После затвори и се обърна, за да се увери, че притихналият уредник още е с тях. Човекът стискаше чантата, която бе сложил на коленете си. — По-добре извадете всичко ненужно оттам — посъветва го Декстър. — Иначе никога няма да минем през прегледа на ръчния багаж.
Менделсон отвори чантата и позволи на Скот да извади отвертките, ножовете, длетата, бургиите и накрая дрелката и да ги остави на пода на колата. После все така мълчаливо дръпна обратно ципа.
В 6:43 шофьорът отби от магистралата и следвайки пътните знаци, пое към летище „Ла Гуардия“. Никой не казваше нито дума. Най-сетне колата спря пред терминала за заминаващи на „Марин Еър“.
Декстър слезе и в същата секунда от колата, която спря зад тяхната, изскочиха трима мъже в тъмни шлифери, изпревариха заместник-директора и влязоха в терминала преди него. Четвърти в скъп тъмносив костюм, метнал шлифера си през ръка, изчака Декстър да мине покрай него и безмълвно му подаде плик. Без да забавя ход, заместник-директорът взе плика като добре трениран участник в лекоатлетическа щафета и продължи напред към изхода за заминаващи, където го чакаха други трима агенти.
Регистрираха се и секунди след това по уредбата съобщиха:
— На изход четири започва качването на пътници за совалката до Вашингтон.
Деветима мъже изчакаха да се качат всички останали. Когато агентът, стоящ до проверяващите бордните карти стюардеси, кимна, Декстър поведе екипа си през контролата и по ръкава за качване. Всички заеха местата си: от 1А до IF и 2А до 2F. 2Е беше заето от чантата, а на 2D и 2F се настаниха две човешки канари с общо тегло над 250 килограма.
Капитанът на полета поздрави пасажерите си и ги предупреди, че е възможно малко закъснение. Декстър неспокойно погледна часовника си — 7:27 — и започна да барабани нетърпеливо по облегалката за ръце, която го разделяше от Скот.
В 7:39 самолетът рулира по пистата, подготвяйки се за излитане. Когато спря, Декстър не се сдържа и попита стюардесата какво ги задържа.
— Обичайният сутрешен трафик — отговори тя. — Капитанът току-що ми съобщи, че сме седми в опашката, така че до 10–15 минути трябва да излетим.
Декстър продължи да барабани по облегалката. Скот не откъсваше очи от чантата.
Самолетът излезе на пистата за излитане в 7:51, форсира пробно двигателите, отне от оборотите и едва тогава се засили напред. Колелата се отлепиха от земята точно в 7:53.
Минутка по-късно стюардесата се появи отново и предложи да раздаде закуска. Първият, който й достави това удоволствие, бе от седми ред. Когато малко по-късно поднесе утрешното кафе на членовете на екипажа, тя попита капитана защо редове трети до шести са празни, особено в Деня на независимостта.
Капитанът не можа да измисли логичен отговор и просто каза:
— Дръж под око пътниците от първи и втори ред.
Любопитството му се разпали още повече, особено след като за първи път в летателната си практика получи разрешение за кацане от кулата във Вашингтон, макар да се намираше все още на цели 110 километра от летището.
Започна заход в 8:33 и отново за първи път от месеци успя да кацне по график. Когато изключи двигателя, трима мъже незабавно блокираха ръкава и останаха по местата си, докато Декстър и придружителите му не се озоваха в терминала. Щом Декстър Хъчинс излезе през изхода на „Делта“, шефът на агентите тръгна напред, а тримата му подчинени послушно го последваха. Докато минаваха през фоайето на терминала, Декстър разпозна още четирима агенти, а нямаше никакво съмнение, че сигурно има поне още двайсетима, заели стратегически места по пътя към чакащата ги кола.