— Знам, доктор Макензи — каза тя. — То е за мен.
Т. Хамилтън Макензи усети, че се облива в пот.
— Кафе, миличка? — попита внезапно появилата се до тях сервитьорка.
— Да, чисто — каза тя, без да я поглежда.
Макензи огледа жената по-внимателно. Беше към трийсетте — възраст, в която хората като правило не се нуждаеха от професионалните му умения. Акцентът й бе на коренячка нюйоркчанка, макар тъмната коса, черните очи и смуглата кожа да подсказваха, че семейството й най-вероятно е емигрирало от Южна Европа. Беше слаба, почти крехка, а роклята й — модел на Лаура Ашли — в мотив на есенно кафяво, която можеше да бъде купена в кой да е от поне няколкото хиляди магазини из страната, гарантираше, че тази жена ще остане незабелязана, където и да отиде. Жената така и не докосна чашата кафе пред себе си.
Макензи реши да атакува:
— Искам да знам как е дъщеря ми.
— Добре е, нищо й няма — спокойно отговори жената, бръкна в чантата си, извади лист хартия и му го подаде.
Макензи забеляза, че е с ръкавици. Листът си беше най-обикновен и на него пишеше:
Мили татко,
С мен се отнасят добре, но моля те, направи каквото искат.
Обичам те,
Беше нейният почерк, в това не можеше да има никакво съмнение, само че тя никога не би се подписала „Сал“. Имаше някакъв смисъл в това кодирано послание и той настръхна вътрешно.
Жената се наведе и дръпна листа от ръцете му.
— Мръсници! Няма да ви се размине — каза той и я изгледа втренчено.
— Спокойно, доктор Макензи. Не разчитайте, че ще се впечатлим от вашите заплахи. Подобна операция не ни е за пръв път. Така че, ако се надявате да видите някога дъщеря си…
— Какво искате от мен?
Сервитьорката дойде с нова каничка кафе, но като видя, че и двамата не се отпили дори глътка, каза:
— Кафето изстива. — И се отдалечи без повече коментари.
— Разполагам само с 200000 на мое име. Сигурен съм, че сте направили грешка.
— Не ни трябват парите ви, доктор Макензи…
— Тогава какво ви трябва? Готов съм на всичко, за да си върна дъщерята.
— Компанията, която представлявам, е специализирана в намирането на хора с подходящи умения, а един от нашите клиенти има нужда точно от професионалист с вашия опит.
— Но вие просто можехте да се обадите и да си уговорите среща с мен, както правят всички — недоверчиво отбеляза Макензи.
— Не и за това, което имаме предвид, опасявам се. Освен това, в случая е съществен факторът време и ние решихме, че Сали ще ни помогне да прередим опашката пред вашия кабинет.
— Не разбирам.
— Точно затова съм тук — обясни жената.
Двайсет минути по-късно кафето беше съвсем изстинало, а Т. Хамилтън Макензи знаеше какво се иска от него.
— Не съм сигурен дали бих могъл да го направя — каза той. — Това по начало би било неетично от професионална гледна точка. Но ако имахте представа и колко трудно е да…
Жената пак бръкна в чантата си и извади от там нещо друго — малка златна обеца — и я пусна на масата пред него.
— Може би това ще го направи малко по-лесно, надявам се. — Т. Хамилтън Макензи взе обецата на дъщеря си. — Утре ще получите втората — продължи жената. — В петък ще ви изпратим първото ухо. В събота — второто. И ако продължите да се безпокоите за етичните аспекти, доктор Макензи, към края на следващата седмица от дъщеря ви няма да е останало много за изпращане.
— Не бихте се осмелили да…
— Не разчитайте на това.
Т. Хамилтън Макензи стана и се надвеси над масата.
— Но можем да действаме и по-бързо, ако това е вашето желание — допълни тя, без да показва ни най-малък страх от заплашителната му поза.
Макензи се срина обратно на стола си и се опита да се овладее.
— Добре — каза жената, — така наистина е по-добре. Сега поне мисля, че се разбираме.
— И какво следва? — уморено попита той.
— Ще се свържем с вас малко по-късно днес. Бъдете си у дома. Нещо ми подсказва, че когато се чуем пак, вече ще сте намерили начин да се помирите с професионалната си етика.
Макензи понечи да възрази, но жената стана, извади петдоларова банкнота от чантата си и я остави на масата.
— Е, няма да оставим най-добрия хирург на Кълъмбъс да мие чиниите, нали? — каза тя и излезе още преди смаяният Макензи да съобрази, че те са знаели, че си е забравил портфейла.