Пред всеки от шестимата участници имаше бележник, молив и чаша вода — точно както бе на хиляди подобни заседания из цяла Америка тази сутрин. Но конкретно на тази среща към гореописаното следваше да се прибавят и двата издължени плика — единият тъничък, вторият по-издут — чийто външен вид с нищо не издаваше съдържанието им.
Тони изгледа лицата на седналите край масата мъже. Всички имаха две общи неща: бяха на върха на кариерата си в избраните професии и бяха готови да нарушат закона. Двама вече бяха излежали присъди, макар и преди години, а на тримата останали това изживяване едва ли щеше да се е разминало, ако не бяха достатъчно богати, за да си позволят най-добрите възможни адвокати. Шестият… е, той си беше адвокат.
— Господа — започна Кавали, — поканих ви на това заседание, за да ви направя делово предложение, което, признавам, сигурно ще ви се стори малко необикновено. — Той направи къса пауза и продължи: — Заинтересовани лица ни възложиха да откраднем от Националния архив Декларацията за независимостта.
Той млъкна, заглушен от избухналата гълчава, в която всеки се опитваше да надвика останалите с фантастични предложения:
— Какво толкова, навиваме я на руло и я отнасяме…
— Сигурен съм, че можем да подкупим всички служители…
— Подпалваме Белия дом, това ще отклони вниманието им…
— Отиваме и им казваме, че си я спечелил на телевизионна игра…
Тони спокойно изчака колегите си да изчерпят остроумието си и заговори отново:
— Повтаряте моята реакция, когато установиха първия контакт с мен — призна той. — Но след няколко седмици проучване и подготовка, надявам се, че поне ще ме оставите да ви предложа моето решение.
Присъстващите го загледаха съсредоточено, макар лицата им да бяха олицетворение на думата „скептицизъм“.
— През последните седмици баща ми и аз работихме върху черновата на план за открадването на Декларацията за независимостта. Днес сме готови да споделим с вас това, защото трябва да призная, че стигнахме до точка, в която не можем да продължим успешно нататък по този проект, без да използваме професионалните способности на всеки един от вас. И искам да ви уверя, господа, че изборът ви в никакъв случай не е случаен. Но нека първо ви покажа самата Декларация за независимостта. — Тони натисна един скрит бутон, вратата зад него се отвори и влезе личният му иконом. Носеше две тънки стъклени плоскости, между които бе закрепен пергамент. Той остави стъклата на масата и шестимата нетърпеливо се наведоха, за да разгледат шедьовъра. Мина доста време, преди някой да проговори.
— Според мен е работа на Бил О’Райли — каза Франк Пиймонт, адвокатът, и се наведе още по-напред, за да се наслади на подписите. — Веднъж ми предложи да плати с фалшиви банкноти и уверявам ви, щях да приема, ако бях успял да го отърва.
Тони кимна и след като им остави достатъчно време, за да разгледат манускрипта, каза:
— Бих искал да променя малко първоначално формулираната цел. Не планираме да откраднем Декларацията за независимостта, а по-скоро да подменим оригинала с това копие.
Двама от скептиците вече се усмихваха.
— Предполагам вече се досещате — продължи Тони — за обема и качеството на свършената досега работа, и съм уверен, че имате представа за разноските, направени дотук от мен и баща ми по този проект. Причината, поради която продължихме, е увереността ни, че рискът, който поемаме, напълно ще се изкупи в случай на успех. Ако отворите тънките пликове пред всеки от вас, вярвам, смисълът на последните ми думи ще ви стане по-ясен. Във всеки плик има лист хартия, на който е изписана сумата, която всеки от вас ще получи, ако реши да стане член на екипа. — Присъстващите разпечатаха пликовете и Тони продължи: — Онези, които смятат, че написаната сума не си заслужава риска, могат да напуснат в този момент. А колкото до тези, които ще останат, напълно се доверяваме на дискретността им, защото, предполагам, е излишно да уточнявам, че животът ни ще бъде в ръцете им.
— И техният — в нашите — обади се за пръв път президентът.
Край масата се разнесе неспокоен смях. Всеки от мъжете бе впил поглед в неподписания чек, който държеше.
— Числото, което гледате — каза Тони, — е заплащането в случай на провал. Успеем ли, умножете сумата по три.
— Същото се отнася и до присъдата, ако ни заловят — проговори за пръв път Бруно Морели.
— Резюмирайки дотук, господа — каза Тони, като се направи, че не е чул забележката му, — ако решите да се включите към екипа, на тръгване оттук ще получите авансово десет процента от сумата, а останалата част ще ви бъде изплатена седем дни след изпълнение на задълженията ни по договора. Балансът ще ви бъде преведен в банка и в страна по ваш избор. Преди да вземете решение, има още нещо, което бих желал да видите. — Тони отново натисна скрития бутон и този път се отвори вратата в другия край на стаята. Гледката, която се разкри там, накара двама от гостите да скочат, един да ахне, а другите трима да останат на столовете си, неспособни да помръднат.