Във фоайето трябваше да почака само няколко минути, преди да се появи обикалящият по кръгов маршрут хотелски минибус, обслужващ транзитните пътници. Седна сама на най-задната седалка и не след дълго вече беше в терминала на заминаващите. Отправи се, както бе инструктирана, към книжарницата и започна да преглежда секцията на книгите в твърда корица, изненадана колко много заглавия от английски и американски автори интересуват ливанците.
— Знаете ли къде бих могъл да обменя малко пари, госпожице? — Хана се обърна и видя усмихнат свещеник — бе я попитал на арабски с лек средноатлантически акцент.
Хана се извини и отговори също на арабски, че не знае къде е бюрото за обмяна на валута и че може би момичето на касата би могло да го упъти.
Като пак се обърна към лавиците, усети, че до нея стои някой. Човекът извади „Подходящото момче“ и постави в освободилото се място малък пакет. „Успех!“, бе всичко, което й прошепна куриерът, и изчезна, преди да го е видяла в лице. Хана извади пакета и без да бърза, излезе от книжарницата. Огледа се къде регистрират пътниците за полета до Париж. Оказа се, че трябва да се нареди на най-дългата опашка.
Когато най-сетне стигна до гишето, поиска място за непушач.
Служителката провери билета й и затрака по клавишите на терминала. Нещо я озадачи:
— Не ви ли е харесало даденото ви преди място, госпожице Саиб?
— Не, няма нищо — сепна се Хана и се ядоса на детинската си грешка. — Извинете, че ви обезпокоих.
— Самолетът е на изход 17. Трябва да бъдете там след петнайсет минути — каза момичето с усмивка.
Мъжът, който се преструваше, че чете току-що купения роман на Викрам Сет, проследи излитането на самолета. Удовлетворен, че е изпълнил дадените му инструкции, той отиде до най-близкия телефонен автомат, обади се в Париж, чу в слушалката гласът на полковник Крац и го уведоми, че „птичката е излетяла“.
Друг мъж — в дрехи на проповедник — също проследи качването на госпожица Саиб на самолета и също се обади по телефона. Но не в Париж или Лондон, а на Декстър Хъчинс в Лангли, Вирджиния.
Кавали и баща му бавно се върнаха в стаята и отново седнаха на местата си. Едно от другите места беше празно.
— Жалко за Бруно — каза президентът и облиза устните си. — Сега ще трябва да търсим друг, който да ни свърши работа.
Кавали разтвори една от шестте папки пред себе си — с надпис „Транспорт“ — и я подаде на Калабрезе.
— Нека започнем с ескорта на президента, Ал. Ще ми трябват поне четири лимузини, шестима моторизирани полицаи, две или три коли за придружителите, два микробуса с камери за наблюдение и охранителен екип в черен шевролет „Събърбан“. Условието е всички те да минават през възможно най-щателната проверка. Ще ми трябва още един допълнителен бус, в който нормално пътуват акредитираните към Белия дом журналисти — в нашия случай наблюдаващата група. Не забравяй, ескортът този път ще бъде подложен на истинско изпитание, а не както беше миналата седмица, когато се оказа достатъчно да включим сирените, и то едва ли не само за няколко секунди. Този път в тълпата със сигурност или ще има някой, който работи за правителството, или ще попаднем на маниак, който следи всичко, което става в Белия дом. Помни, че най-често децата са тези, които забелязват очевадните грешки и доволно ги съобщават на родителите си.
Ал Калабрезе отвори своето копие на папката и намери вътре десетки снимки на президентския кортеж в момент на напускане на Белия дом на път за Капитолия. Към снимките бяха прикрепени множество страници текст.
— Колко време ще ти трябва, за да организираш всичко? — попита Кавали.
— Три седмици, може би четири. Имам вече няколко големи коли, които стават, разполагам и с бронирана лимузина, често наемана от правителството, когато има посещения на по-незначителни държавни глави. Доколкото си спомням, последният герб, който боядисахме на вратата, беше уругвайският. Нещастникът така и не се срещна с президента, успя да си издейства само двайсет и пет минути с Уорън Кристофър.
— Добре, да минем тогава на по-трудните неща. Трябват ми шестима полицаи за почетния ескорт, моторизирани естествено, и облечени в съответните униформи.
Ал се замисли.
— За това наистина ще трябва повече време.
— С което не разполагаме, Ал. Месец за подготовка — това е максималното, което можем да си позволим.