Баща му вдигна поглед и се смръщи.
— Смяташ да бъдеш в сградата на Националния архив, докато става подмяната на документа?
— Да — твърдо отговори Тони. — Аз съм единственият, който знае всички подробности от плана, и не възнамерявам да стоя на тротоара и да наблюдавам отдалеч.
— Въпрос — обади се Джино. — Ако — и нека подчертая, че казвам „ако“ — намеря двайсетината души с уникални качества, от които имаш нужда, кажи ми, като стигнем в Архива, какво ще направят там: ще отворят учтиво вратата и ще ни поканят да влезем, за да ни връчат тържествено Декларацията за независимостта?
— Нещо подобно — отговори Кавали. — От баща си знам, че ключът за успешното завършване на всяко начинание винаги е в подготовката. Имам още една изненада за вас. — Беше успял да прикове вниманието им за пореден път. — На нашата страна сме привлекли истински специален съветник на президента. Казва се Рекс Бътъруърт и е командирован там от Търговската палата. Връща се на старата си работа, когато номинираният от Клинтън за тази длъжност приключи текущия си договор в Литъл Рок и се присъедини към персонала в Белия дом. Това е една от причините да проведем операцията през май.
— Доста удобно — обади се Франк.
— Не бих казал — въздъхна Кавали. — Президентът разполага с четиридесет и шестима специални съветници и когато разкрил специалния си интерес към търговията, Бътъруърт се кандидатирал за съответната длъжност. Вече ни беше помогнал да спечелим няколко изгодни договора, но сегашното му участие ще бъде най-голямата му задача, възлагана от нас. По очевидни причини и последната.
— Може ли да му имаме доверие? — поинтересува се Франк.
— Плащаме му от петнайсет години, а третата му жена се оказа доста скъпоструваща.
— Покажи ми такава, която не е — въздъхна Ал.
— Бътъруърт с нетърпение очаква деня на голямото разплащане с него, за да сложи край на проблемите си, и това е всичко. Което ме довежда до господин Висенте и професионалния му опит като един от най-големите туроператори в Манхатън.
— Това е законната страна на моя бизнес — отговори възрастният мъж, който седеше отдясно на президента, както подобаваше на скъп стар приятел.
— Не и за това, което имам предвид — каза Тони. — След като се сдобием с Декларацията, ще се наложи да я държим на скрито няколко дни и след това тайно да я изнесем навън.
— Стига никой да не предполага, че е била подменена. Ако знам предварително къде трябва да бъде доставена, това е проста задача.
— Ще имаш около седмица.
— Бих предпочел две — повдигна вежда Висенте.
— Не, Ник, една седмица — повтори изпълнителният директор.
— Би ли ми подсказал какво разстояние ще се наложи да пропътува? — попита Висенте и запрелиства тънката папка.
— Няколко хиляди километра. И е добре да знаеш, че става дума за доставка с наложен платеж, защото не донесеш ли парите, всички оставаме на сухо.
— Ясно. И все пак ще трябва да знам как да бъде транспортирана. Предполагам, че ще се наложи да я съхранявам между две стъкла през цялото време, така ли е?
— Още не знам — отговори Кавали, — но все пак се надявам, че ще можеш да я навиеш на руло и да я сложиш в тубус или някакъв цилиндричен контейнер. Поръчал съм изработването на специален за целта.
— Това ли е причината в моята папка да има няколко празни страници? — попита Ник.
— Да — отговори Тони. — С уточнението, че листата не са от хартия, а пергамент, всеки с размери 29 3/4 на 24 1/4 инча, което е точният размер на Декларацията за независимостта.
— Единственото, което ми остава, е да се надявам, че няма да се стигне дотам всеки митнически инспектор и служител в крайбрежния патрул да търси навсякъде документа.
— На твое място бих допуснал, че ще я търси целият свят — погледна го предупредително Кавали. — Не си въобразявай, че ти плащам тези пари за нещо, което мога да постигна с едно обаждане във „Федерал Експрес“.
— Опасявах се, че ще кажеш нещо такова — въздъхна Ник. — Добре де, имах същия проблем, когато ти организира кражбата на онзи Вермеер от Ръсбъро. Ирландската митница сигурно още се чуди как измъкнахме картината от страната.
Кавали се усмихна и продължи:
— Така, сега всички знаете какво се очаква от вас. В бъдеще ще се срещаме по два пъти седмично: всяка неделя в три следобед и всеки четвъртък в шест вечерта, за да сме сигурни, че няма да останат неразрешени проблеми или застрашаване на графика. Искам да разберете, че един от вас да изостане, и всички ще сме блокирани! — Тони вдигна поглед, за да провери как са възприети думите му, и всички потвърдиха съгласието си с кимване. Въпреки дългия си стаж Тони продължаваше да се удивлява на нуждата организираната престъпност да се управлява като акционерна компания, за да излезе на печалба. — В такъв случай следващата ни среща е в четвъртък в шест. — Мъжете пак кимнаха и отбелязаха това в бележниците си. — Господа, можете да отворите вторите пликове. — Петимата разпечатаха нетърпеливо пликовете и всеки извади от своя дебела пачка банкноти. — Това е предплатата — обясни Тони. — Разноските ви ще бъдат покривани в края на всяка седмица. Представяйте фактури, когато е възможно. И, Джони — обърна се Тони към режисьора, — не си въобразявай, че ще финансираме „Портите на рая“. — Скасиаторе успя да се усмихне. — Благодаря ви, господа — завърши Тони и стана. — Очаквам да ви видя следващия четвъртък точно в шест.