Трудно можеше да се иска от Декстър младши да прилича повече на баща си: почти метър и осемдесет, як и със странния навик да нарича „сър“ всичко движещо се. Когато след близо час обиколка момчето отиде на събеседване с шефа на отдела по приемане, професорът по конституционно право отведе зам.-директора на ЦРУ в апартамента си.
Още преди външната врата да се затвори, Декстър вече беше запалил вечната си пура и след няколко мълчаливи дръпвания каза:
— Успя ли да разшифроваш смисъла на кодираното съобщение от агента ни в Бейрут?
— Единствено това, че всички, които стават членове на разузнавателната общност, имат своите понякога странни лични причини да го направят. В моя случай причината е баща ми и момчешките ми разбирания за чест, съгласно които съм длъжен по някакъв начин да изкупя грешката му. В случая на Хана Копец Саддам Хюсеин ликвидира семейството й и тя незабавно предлага талантите си на Мосад. Не бих искал да се изпречвам на пътя на човек с такава мотивировка.
— Само че аз искам от теб да направиш точно това — каза Декстър. — Винаги си казвал, че искаш да се провериш в реална обстановка. Е, това може да е единственият ти шанс.
— Добре ли чуват ушите ми?
— Пролетният семестър в Йейл е на свършване, нали?
— Да, но това не означава, че не ме чака маса несвършена работа.
— О, разбирам. Щастливият аматьор, който си играе на шпионин дванайсет пъти в годината, но в мига, в който може да си изцапа ръцете…
— Не съм казвал това.
— Тогава изслушай ме. Първо, знаем, че Хана Копец е една от осемте девойки, избрани от явилите се стотици, която е изпратена в Лондон, за да учи арабски. На свой ред това става след година интензивна физическа подготовка в Херзлия, където, както е добре известно, се изучава самоотбрана, оперативна техника и проследяване. Резултатите й са отлични. Второ, невинен разговор с хазайката й по време на пазар в „Сейнсбърис“, Кемдън Таун, където и да се намира това, по дяволите, разкрива, че тя внезапно е напуснала, въпреки факта — а това ни е известно почти със сигурност — че по план се е предвиждало да се върне в Израел като част от екипа, който е трябвало да извърши покушението срещу Саддам. И тогава загубваме следите й. Само че в резултат на една от онези случайности, които се обясняват само с добрата детективска работа в световен мащаб, един от агентите ни на „Хийтроу“ я разпознава в безмитния магазин, в момент, когато си купува евтин парфюм. След като се уверява, че взема полета за Ливан, той телефонира на нашия човек в Бейрут, който я поема от момента на пристигането й там. Не че е било лесно, предупреждавам те. Губи ни се от погледа за няколко часа. После изниква от небитието, този път като Карима Саиб, за която Багдад междувременно мисли, че е на път за Париж, за да стане втора секретарка на посланика им там. Само че истинската Саиб е отвлечена на летището в Бейрут и сега я държат в конспиративна квартира някъде в предградията на Тел Авив.
— Накъде биеш, Декстър?
— Търпение, професоре — каза Хъчинс и запали дебелия фас, който от няколко минути не даваше признаци на живот. — Не всички сме родени с академична острота на мисълта.
— Добре, давай нататък — усмихна се Скот. — Защото поне до момента академичната острота на мисълта ми не е подложена на изпитание.
— Така идвам до момента, който вероятно ще ти достави удоволствие. Хана Копец не е изпратена в Отдела за защита на иракските интереси към йорданското посолство в Париж, за да шпионира.
— Защо тогава са я внедрили там? И откъде изобщо си сигурен? — попита Скот.
— Защото агентът на Мосад в Париж, който… как да се изразя… си докарва странично, като работи за нас, все още не е информиран за съществуването й.
Скот се намръщи.
— И с каква цел са я внедрили там тогава?
— Не знаем, но страшно бихме искали да научим. Според нас Рабин не може да санкционира удара срещу Саддам, докато Хана е във Франция, така че поне трябва да знаем кога ще се върне в Израел. И тук се появяваш ти…
— Не ми казвай, че нямате човек в Париж.
— Имаме, и то няколко, но хората на Мосад могат да разпознаят всеки от тях от сто крачки, а иракчаните — от десет. Така че ако Хана Копец е в Париж, без това да знае тайният агент на Мосад, аз пък съм готов да те изпратя там, без да известявам нашите. При положение, разбира се, че можеш да се разделиш със Сюзан Андерсън.