Саддам махна с универсалния си жест към своя външен министър, за да му покаже, че трябва да се залавя за работа.
— Може би следва да започна, заместник-посланик — Ал-Обайди бе малко изненадан от официалното обръщение при положение, че родовете им се познаваха от поколения, но после се сети, че да се показва каквото и да било приятелство пред Саддам е равносилно на признание в конспирация срещу него, — като ви помоля да ни въведете в курса на досега свършеното по гениалната схема на президента.
— Благодаря, господин външен министър — отговори Ал-Обайди, после се обърна към Саддам, чиито черни очи все така не го изпускаха нито за миг. — Мога ли да започна, господин президент, с признанието каква огромна чест е за мен възлагането на тази задача, особено като се има предвид, че тя е творение на Ваше Превъзходителство. — Всички го гледаха, но от време на време поглеждаха и Саддам, за да проверят как реагира той. — Щастлив съм да докладвам, че екипът, ръководен от господин Антонио Кавали…
Саддам вдигна ръка и погледна към държавния обвинител, който отвори дебелата папка пред себе си.
Накир Фарар бе смятан за втори по власт в режима на Саддам. Репутацията му бе всеизвестна. Завършил с отличие юриспруденция в Оксфорд, той беше президент на Съюза и редовен посетител в „Линкълн Ин“. Така се бе срещнал с него Ал-Обайди. Не че Фарар някога бе забелязвал съществуването му. Беше първият кралски прокурор, който Ирак бе имал. А после дойде нахлуването в Деветнайсетата провинция и британците експулсираха високопоставената особа въпреки ходатайствата на доста хора по върховете на обществото. Така Фарар се върна в града, който бе напуснал на единайсетгодишна възраст, и веднага постави необикновения си талант на разположение на Саддам Хюсеин. Преди да мине година Саддам го бе направил държавен обвинител — титла, за която се говореше, че Фарар си бил избрал сам.
— Кавали е нюйоркски престъпник, господин президент, който, поради факта, че има диплома на правист и оглавява частна фирма, създава необходимия законен параван за подобна операция. — Саддам кимна и превключи вниманието си пак върху Ал-Обайди.
— Господин Кавали е приключил с подготвителната фаза и сега екипът му е готов да изпълни заповедите ви.
— Имаме ли вече дата? — попита Фарар.
— Да, господин държавен обвинителю. Двайсет и пети май. На този ден Клинтън е плътно зает в Белия дом: сутринта има сесия с авторите на речите му, следобеда приема създадената по идея на жена му работна група, която се занимава със здравната политика, така че той — иракският посланик в ООН бе предупредил Ал-Обайди никога да не нарича Клинтън „президента“ — няма да има публични изяви този ден — нещо, което би направило задачата ни неизпълнима.
— Кажете, заместник-посланик — продължи с въпросите си държавният обвинител, — успя ли адвокатът на Кавали да получи разрешение да се затвори пътят между Белия дом и Националния архив по времето, когато Клинтън ще бъде зает с тези работни срещи?
— Не, господин държавен обвинителю, не успя — отговори Ал-Обайди. — От кметството все пак разрешиха снимането да стане по Пенсилвания авеню, източно от 13-а улица. Но затварянето на пътя е само за четиридесет и пет минути. Както изглежда, кметицата не е така податлива на обработка като своя предшественик.
Няколко от членовете на Съвета се спогледаха озадачени.
— Не е податлива? — повтори с въпросителна интонация външният министър.
— Може би „уговорена“ е по-правилна дума.
— И под каква форма бе опитано да бъде уговорена? — поинтересува се генерал Хамил, който седеше отдясно на президента и познаваше само една форма на „уговаряне“.
— Дарение от 250000 долара във фонда за нейното преизбиране.
Саддам се разсмя. Останалите угоднически последваха примера му.
— А архиварят? Все още ли мисли, че ще го посети Клинтън? — попита държавният обвинител, когато смехът стихна.
— Да, така мисли — потвърди Ал-Обайди. — Малко преди да излетя за насам, Кавали отиде с осем от своите хора в Националния архив под предлог да извършат предварителен оглед на мястото. Трудно би могло да се иска от архиваря по-активно съдействие, така че Кавали получи достатъчно време да провери всички интересуващи го подробности. По този начин подмяната на Декларацията на 25 май ще бъде по-лесна.