Кавали се обърна към паркирания пред Дистрикт Билдинг полицейски камион със свален заден капак. От него сваляха преносими бариери и ги подреждаха по тротоара, така че да попречат на някой заблуден пешеходец да попадне в зрителното поле на кинокамерата по време на трите минути, когато щеше да стане заснемането на „епизода“.
Лойд Адамс бе прекарал предния ден в преглеждане на репликите си и в едно последно запознаване с историята на Декларацията за независимостта. А вечерта бе гледал отново и отново видеоматериал, запечатал разходка на Бил Клинтън по Джорджия авеню, като обръщаше особено внимание на наклона на главата му, на южняшкия му акцент и на така характерното за него несъзнателно захапване на долната устна. В понеделник Адамс бе купил от супера „Дилард“ костюм, идентичен с носения от президента през февруари, когато бе посрещал британския премиер. Избра и вратовръзка в червено, бяло и синьо — цветовете на националното знаме — точно копие на онази, с която президентът се бе издокарал за снимката върху корицата на мартенския брой на „Венити Феър“. Най-новото допълнение към гардероба му бе ръчният часовник „Таймекс Айрън мен“. През последната седмица му бяха изработили и втората перука — малко по-сива, с която Адамс се чувстваше по-комфортно. Снощи режисьорът и Кавали го бяха накарали да направи генерална репетиция и тя бе минала перфектно, макар Джони да бе намерил припадъка му в края на сцената за малко преигран. Според Кавали обаче архиварят щял да бъде прекалено смаян, за да забележи нещо нередно.
Кавали накара Ал Калабрезе да му разкаже още веднъж за ролите на всеки. Скривайки с мъка досадата си, Ал повтори с най-големи подробности онова, което вече неколкократно бе разказвал по време на последните три оперативки:
— Дванайсет водачи, шестима в мотоциклетния ескорт — издекламира той. — Четирима от тях са бивши полицаи и всички без изключение вече са работили за мен. Понеже никой от тях няма да влиза в Националния архив, им е казано само, че ще участват в снимането на филм. Единствено хората на Джино Сартори знаят какви са истинските ни намерения.
— И все пак инструктирани ли са какво се очаква от тях, когато стигнем до Архива?
— Естествено — отговори Ал. — Вчера преговаряхме урока пет-шест пъти, първо по картата в офиса ми, а следобеда дойдохме тук и извървяхме маршрута пешком. Тръгват по Пенсилвания авеню с петнайсет километра в час, през което време ги снимат, после продължават на изток, докато стигнат 7-а улица. Там, при служебния вход на Националния архив, завиват надясно и спират пред товарната рампа. Анжело, Бил Долара, Деби, ти и охраната слизате от колите и придружавате актьора в сградата, където ви посреща Колдър Маршал… След като влезете, колите се изтеглят на улицата, завиват надясно по 7-а, пак надясно по Конститюшън авеню и пак надясно по 14-а улица, за да се върнат в точката, където е започнало филмирането. В този момент Джони вече трябва да е готов да заснеме втория дубъл. По сигнал от теб, че Декларацията за независимостта е била успешно подменена с фалшификата, започва снимането на дубъла, с тази разлика, че този път няма да оставим, а ще вземем тринайсетте члена на екипа, които сме оставили пред Архива.
— Заедно с Декларацията, ако всичко мине по плана — уточни Кавали. — И какво става после? — попита той, за да се увери, че нищо не се е променило след последната оперативка в Ню Йорк.
— Лимузините напускат Вашингтон по шест различни маршрута — послушно продължи Ал. — Следобеда три от тях се връщат в столицата, след като са сменили регистрационните си номера, две продължават за Ню Йорк, а една отива в пункта, известен само на теб — това е колата, в която ще бъде Декларацията.
— Ако всичко мине така гладко, както го описваш, Ал, ще си заслужил възнаграждението си. Ако не… е, тогава ще имаме възможност да проверим колко си добър наистина. — Той кимна и остави Ал, който взе чаша кафе и отиде при своите хора.