Кавали погледна часовника си — показваше 7:22. Вдигна поглед и видя към него с почервеняло лице да се приближава Джони. „Господи, добре че не ми се налага да работя в Холивуд“ — помисли си Кавали.
— Имам проблем с един полицай, който казва, че не мога да разположа осветителното си оборудване на тротоара преди 9:30. Това означава, че няма да мога да започна снимки преди десет, а ако разполагам само с четиридесет и пет минути, за да…
— Успокой се, Джони — прекъсна го Кавали и прегледа списъка на хората си. После вдигна поглед и се загледа в човешкия поток, плъзнал по тротоарите на Фрийдъм Плаза. Миг по-късно зърна човека, който му трябваше. — Виждаш ли онзи високия със сивата коса, който сваля Деби? — попита той и посочи.
— Да — сърдито отговори Джони.
— Това е Том Нюболт, бивш заместник-началник на вашингтонското полицейско управление, сега консултант по сигурността. Наехме го за днешния ден. Иди и му обясни проблема си, а после ще видим струва ли си този човек петте хиляди долара, които трябва да платя на компанията му.
Кавали се усмихна, а Джони тръгна към Нюболт, за да излее гнева си.
Анжело се наведе, стисна здраво Бил Долара за раменете и го раздруса.
Дребничкият ирландец хъркаше като стар трактор. Анжело се наведе още повече и усети воня, сякаш Долара бе прекарал нощта в някоя пивоварна.
Не бе трябвало да изпуска Долара от погледа си, та макар и само за миг. Защото ако не успееше да вдигне това гадно копеле на крака и да го отведе при Архива навреме, Кавали щеше да ги убие. Наистина. Анжело дори знаеше кой ще свърши работата и как ще го направи. Затова продължи да раздрусва Долара, но очите на Бил продължаваха да остават блажено затворени.
В осем часа се чу клаксон и екипът направи почивка за закуска.
— Трийсет минути. Полагат се по закон — обясни Джони, като забеляза, че Кавали е на прага да загуби търпение.
Екипът заобиколи паркираната на тротоара каравана — друга скъпа вносна придобивка — където на хората бяха сервирани яйца, шунка и нарязани на ситно пържени картофи. Кавали трябваше да признае, че събралата се зад полицейските бариери тълпа и минувачите по тротоарите нито за миг не се съмняват, че наблюдават филмов екип, подготвящ се за снимки.
Кавали реши да използва трийсетте минути пауза, за да се увери лично, че след като завият по 7-а улица, колите не могат да бъдат видени от никой от участниците във филмовия екип.
Затова тръгна по Пенсилвания авеню и като стигна на ъгъла със 7-а, зави надясно. И сякаш се озова в различен свят. Хората тук явно нямаха представа за събитията само на километър от тях. Обстановката бе типична за Вашингтон в делничен ден. Стана му приятно, когато видя Анди Борзело, седнал на пейка под навеса на автобусната спирка, недалеч от сервизния вход на Националния архив, зачетен във „Вашингтон Поуст“.
Когато се върна, екипът вече бе започнал да се разпръсва по местата си и да подхваща последните проверки на оборудването. Явно бе, че никой не иска да стане причина за снимането на ненужен дубъл.
Тълпата зад бариерите се увеличаваше и голямата грижа на полицаите вече беше да обясняват, че след няколко часа предстои заснемането на филмов епизод. Имаше видимо разочаровани от тази информация, които си тръгваха, но освободеното място веднага се заемаше от нови зяпачи.
В този момент клетъчният телефон на Кавали иззвъня. Той натисна бутона за разговор и бе поздравен от гърлените гласни в бруклинския акцент на баща си. Президентът явно внимаваше в приказките си по телефона и само се осведоми има ли проблеми.
— Няколко — призна Тони. — Но поне до момента нито един, който не сме предвидили.
— Не забравяй, че следва да прекратиш цялата операция, ако не си доволен от отговора, който чакаш в девет часа. Но какъвто и да е той, този човек не трябва да се връща в Белия дом. — И линията прекъсна. Кавали съзнаваше, че баща му е прав и в двата си съвета.
Провери часовника си отново — беше 8:43. Отправи се към Джони.
— Ще отскоча до „Уилард“. Не очаквам да се забавя, така че вие тук продължавайте. Между другото, виждам, че оборудването ти е вече на тротоара.
— Как иначе — отговори Джони. — Нюболт каза на полицая само две думи и онзи се хвана да ни помага в пренасянето.
Кавали се усмихна и тръгна към Националния театър на път за хотел „Уилард“. Джино Сартори идваше срещу него.