— Ще отскочим да видим майка ми в Чарлстън. Но съм сигурен, че посещението на президента в Архива ще мине с успех. Защо не се видим като се върна?
— Ще се радвам да се видим — каза Маршал. — И надявам се да прекарате добре в Южна Каролина — азалиите там сигурно вече са цъфнали.
— Да, сигурно — каза Бътъруърт. Втренчен в него, Кавали прекара пръст през гърлото си. — Търсят ме на другата линия — каза Бътъруърт и без повече приказки затвори.
— Много говориш, глупако! Толкова ли не можеш да се досетиш, че не искаме той да те търси.
Бътъруърт изглеждаше разтревожен.
— Колко време ще мине преди в Белия дом да се разтревожат къде си изчезнал? — попита го Кавали.
— Поне седмица — отговори Бътъруърт. — Наистина ми се полага годишен отпуск и дори моят началник си мисли, че ще ходя в Чарлстън.
— Е, добре тогава. Значи има поне едно нещо, което си направил както трябва — изсумтя Кавали и му подаде еднопосочен билет за Рио де Жанейро и потвърдително писмо, че сумата от деветстотин хиляди долара е депозирана в „Банко до Бразил“. — Сега трябва да се връщам — каза той. — Остани тук десет минути, после вземи такси до летище „Дълес“. Като пристигнеш в Бразилия, не изхарчвай всичките си пари за едно момиче. И… дори не си помисляй за връщане. Защото направиш ли го, на летището няма да те чакат само федералните…
Анжело успя някак да облече Долара, но той продължаваше да вони на „Гинес“ и определено не приличаше на личния лекар на президента… всъщност външният му вид с нищо не подсказваше, че този човек може да има нещо общо с нечие здраве.
— Съжалявам, приятелю… Съжалявам… — фъфлеше Долара. — Надявам се да нямаш неприятности…
— Ако не изтрезнееш за ролята си и не се погрижиш онзи пергамент да попадне в специалния тубус… не искам да ти обяснявам какво ще се случи. Само ще ти кажа, че ако Кавали открие, че не съм бил до теб снощи, ти си покойник, а най-лошото е, че и аз също…
— Спокойно, приятел… само ми забъркай една „Блъди Мери“. Доматен сок и водка, две към едно. Ще ме оправи за секунда, ще видиш…
Но Анжело бе пълен със съмнения, като видя главата на дребосъка немощно да пада обратно на възглавницата.
Кавали затвори зад себе си вратата на стая 1137, размина се с някаква жена, която тикаше количка със спално бельо по коридора, взе асансьора за партера и без да бърза, излезе през централния вход. Първото, което видя от стълбите на „Уилард“, бе задръстването на движението в протежение на почти километър по 15-та улица.
Ал и Джони се затичаха към него от различни посоки.
— Какво става? — бяха първите думи на Кавали.
— Нормалният уличен трафик е откъм Вирджиния, така ни казва полицията, само че ние блокираме лента и половина от уличното платно с кортежа и мотоциклетите.
— Дявол да го вземе… това е моя грешка — каза Кавали. — Как не се сетих, че ще стане така! Какво предлагаш, Ал?
— Изпратих момчетата си в „Атлантик“ — това е гараж на 13-а и „Еф“ — докато полицията не възстанови движението, после ще ги върна тук, когато наближи да тръгваме.
— Голям риск — заяви Джони. — Това ми оставя само четиридесет и пет минути за снимки и можеш да си сигурен, че няма да ми отпуснат и секунда повече.
— Ако колите ми останат блокирани, снимки може и да няма — сопна му се Ал.
— Окей, Ал, прави каквото трябва, но искам да имаш пълна готовност към 9:50. — Кавали погледна часовника си. — Значи след двайсет и седем минути. — Ал се затича към паркираните коли. Кавали насочи вниманието си към режисьора. — Кога извеждаме артиста?
— В девет и петдесет и пет или в секундата, когато се върне и последната кола от кортежа. В момента го гримират в онази каравана — обясни Джони и посочи с ръка.
Кавали проследи с поглед изтеглянето на шестте лимузини и с облекчение видя, че трафикът наистина се възстановява.
— Какво ще стане с тайните агенти на Джино сега, когато колите ги няма?
— Повечето от тях ще се смесят с масовката, но не изглеждат много убедително. — Телефонът на Кавали иззвъня. — Трябва да се връщам, защото иначе няма да има снимки — каза Джони.
Кавали кимна и каза „Да“ в слушалката, докато режисьорът се отдалечаваше на бегом. Нещо привлече погледа му, докато се опитваше да се съсредоточи върху гласа в ухото си:
— Хеликоптерът е готов за излитане точно в десет, шефе, но разрешението изтича седем минути след това. Пътната полиция просто ще ни спре, колкото и да сме снесли в сметката на Братството на полицаите.