— Все още сме по график, макар вече да имаме проблеми — каза Кавали, — така че излитайте в десет и летете над маршрута. Маршал и персоналът му трябва да ви видят и чуят, когато слезем от колите пред Архива. Друго не ме интересува.
— Окей, шефе, разбрано.
Кавали отново погледна часовника си. Беше 9:36 и по булеварда вече нямаше задръстване. Той се приближи до полицая, координиращ снимките от името на отдела за работа с медиите.
— Няма страшно — успокои го лейтенантът още преди Кавали да си отвори устата. — В 9:59 спираме движението и поставяме знаците за отбиване. Обещавам, че няма да има изоставане от графика.
— Благодаря — каза Кавали и веднага позвъни на Ал Калабрезе. — Струва ми се, че е добре да започнеш да връщаш момчетата си…
— Номер едно вече тръгна с двама от мотоциклетистите. Номер две потегля всеки момент, а след това останалите ще тръгват на двайсет секунди.
— Трябвало е да станеш армейски генерал — похвали го Кавали.
— Вината, че не съм, е на правителството — просто не получих нужното образование.
Пенсилвания авеню изведнъж се обля в светлини. Като всички други и Кавали заслони очи с ръка, но в следващия момент светлините изгаснаха и утрото сякаш помръкна.
— Добре беше — чу се коментарът на режисьора. — Видях само един, който не работи — седмият отдясно.
Кавали погледна към ъгъла на 13-а улица, където първата от лимузините на Ал, ескортирана от двама полицаи на мотоциклети, чакаше ред да се включи в трафика по Пенсилвания авеню. Гледката на блестящата черна кола за пръв път го накара да изпита безпокойство.
Висок, добре сложен плешив мъж с черни очила, тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на сини и бели райета се приближаваше към него. Той спря до Кавали в момента, в който водещата лимузина и двамата ескортиращи полицаи се изтеглиха до тротоара.
— Как се чувстваш? — попита Кавали.
— Като пред премиера — отговори Лойд Адамс. — Оправям се в мига, в който завесата започне да се вдига.
— Добре, снощи нямаше проблем с репликите си.
— Репликите не са проблем — каза Адамс. — Безпокои ме Маршал.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами той все пак не взе участие в нито една от репетициите. И едва ли ще стопли, като му подам реплика.
Дойде и втората лимузина, придружавана от нови двама полицаи. В следващия миг към тях се затича Ал Калабрезе и Лойд Адамс се отдалечи към караваната за гримиране.
— Ще се справиш ли за единайсет минути? — попита Кавали, като за стотен път погледна часовника си.
— Стига подчинените на началник Томас да не оплескат работата, както правят през ден — отговори Ал, отиде при колите и веднага се залови да организира разгъването на знаменцето на третата лимузина, като проверяваше загрижено дали по идеално излъсканата повърхност на колата не са се появили някакви петънца след обиколката по улиците.
Появи се и лимузината за придружаващите лица. Скасиаторе се завъртя на високото си столче и нареди по мегафона на актьора, секретарката, лейтенанта и личния лекар да се качат в третата и четвърта лимузини.
Когато режисьорът извика повторно за лейтенанта и лекаря, Кавали внезапно осъзна, че цялата сутрин не е виждал нито Анжело, нито Бил Долара. Може би чакаха в караваната.
Приближи се четвъртата лимузина. Кавали продължаваше да оглежда улицата, търсейки Анжело.
Разнесе се клаксон, обявяващ десетминутна готовност за екипа до началото на снимките. Острият звук почти попречи на Кавали да чуе иззвъняването на телефона си.
— Анди е, шефе. Още съм пред Националния архив. Искам да ти кажа, че ситуацията тук е каквото беше, когато ти идва пред час.
— Най-сетне един буден — въздъхна Кавали.
— Тук има между двайсет и трийсет души.
— Радвам се да го чуя. Но не ми звъни пак, освен ако не се случи нещо особено. — Кавали изключи телефона и се опита да си спомни какво го бе обезпокоило преди обаждането. Единайсет коли и шестима ескортиращи вече бяха по местата си. Липсваше само една кола. Но нещо друго тревожеше подсъзнателно Кавали. Вниманието му се отклони, когато един полицай излезе на средата на Пенсилвания авеню и извика високо, че е готов да спре движението в мига, в който режисьорът му даде знак. Джони скочи от столчето си, посочи буса, блокиран в движението на някакви двеста метра от тях и извика: