Часовникът в Кулата на старата поща удари десет часа. В същата секунда по знак от полицая координатор на булеварда няколко негови колеги навлязоха сред движението. Едни от тях задържаха трафика, напиращ по Пенсилвания авеню, а другите започнаха да слагат временни пътни знаци, отклоняващи колите от мястото, където щеше да се снима.
Кавали насочи вниманието си към срещуположния край на Пенсилвания авеню, на някакви си неколкостотин метра от него.
— Хайде, хайде! — несъзнателно извика той, провери часовника си и зачака сигнала, че всичко е чисто.
— Ей сега — отговори му полицаят в средата на пътя.
Кавали вдигна поглед и видя да се приближава полицейски хеликоптер в синьо и бяло.
Нито той, нито полицаят казаха нещо през следващите няколко минути, докато не чуха от далечния край на Пенсилвания авеню да се разнася остро трикратно изсвирване. Кавали погледна часовника си — бяха загубили шест скъпоценни минути.
— Имате още трийсет и девет — изръмжа полицаят. — Трябва да ви стигнат за два дубъла.
Но Кавали не чу последните му думи, защото вече тичаше към втората кола. Дръпна вратата и скочи на мястото до шофьора.
И изведнъж някаква тревожна мисъл отново го загриза. Той погледна през страничното стъкло към тълпата.
— Осветление! — изкрещя режисьорът и Пенсилвания авеню блесна като коледна елха в магазин от веригата „Мейси“. — Окей… сега внимание до всички, снимаме след шейсет секунди.
Лимузини и мотоциклети запалиха двигатели. Участниците в масовката тръгнаха в двете посоки, а полицаите продължиха да отклоняват минувачите встрани от сцената. Режисьорът се облегна в столчето си, за да провери прожекторите, и видя, че този път седмият работи.
— Трийсет секунди — предупреди Джони, погледна към шофьора на първата лимузина и каза през мегафона: — И по-леко, количката вдига само петнайсет километра в час на заден ход. — Пешеходците… — той огледа тротоара, — опитайте се да се разхождате, а не да се пъчите, сякаш сте на пробни снимки за „Хамлет“. — После насочи вниманието си към тълпата. — Ей вие, там зад бариерата, не ме проваляйте точно в този момент. Пляскайте, викайте и ръкомахайте и помнете, че ще повторим същото след точно двайсет минути, така че ако можете, останете дотогава. Петнайсет секунди — каза той и отново се обърна към първата лимузина от кортежа. — Успех на всички!
Тони гледаше режисьора и се молеше най-сетне всичко да свършва. Закъсняваха вече с осем минути… което — трябваше да го признае — придаваше допълнителен елемент на автентичност при този президент.
— Десет секунди… Потегляйте… Девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно — камера!
Жената с количката с бельо стигна пред вратата с номер 1137 и без да обръща внимание на надписа „Не безпокойте!“, влезе.
Възпълен, плувнал в пот мъж седеше на ръба на леглото и набираше някакъв номер на телефона.
— Махай се, тъпа кучко! — изморено каза той и се съсредоточи върху номера, който бе започнал да набира.
С три безшумни крачки тя се озова зад него, хвана телефонния шнур и го метна през шията му. Мъжът понечи да се обърне, но тя рязко опъна шнура. Главата на мъжа клюмна и той падна на мокета. В същия момент глас в слушалката изрече:
— Благодаря ви, че използвахте AT & T.
Жената си помисли, че не бе трябвало да използва телефонния шнур. Крайно непрофесионално… но никой досега не я бе наричал „тъпа кучка“.
Тя постави слушалката на мястото й, наведе се, ловко метна тялото на специалния президентски съветник на рамо и го пусна в коша за използвано спално бельо. Никой не би допуснал, че толкова крехка на външен вид жена би могла да вдигне толкова тежко тяло. Всъщност единственото, с което дипломата й по физика й бе полезна в избраната от нея професия, бе да прилага на практика принципите на лостове и опорни точки.
Жената отвори вратата и огледа коридора. По това време на деня не се очакваше да има много хора. Тя избута количката до служебния асансьор, натисна бутона за повикване, застана с лице към вратата и търпеливо зачака. Асансьорът пристигна, тя вкара количката в него и натисна бутона за гаража.
Когато асансьорът спря долу, тя изкара количката навън и отиде с нея до багажника на една „Хонда Акорд“ — втората по популярност кола в Америка.
Жената бързо прехвърли тялото на специалния съветник в багажника на колата, после върна количката до асансьора, съблече черната си униформа, хвърли я в коша, прибра пътната си чанта и без да влиза в кабината, натисна бутона за двайсет и петия етаж.