После оправи роклята си модел на Лаура Ашли, качи се в колата, сложи пътната си чанта под предната седалка и излезе от гаража. След неколкостотин метра я спря полицай.
Тя свали прозореца.
— Следвайте знаците за отбиване на движението — нареди й полицаят, без да я поглежда.
Тя хвърли поглед към часовника на арматурното табло — беше 10:27.
14.
Водещата полицейска кола бавно отлепи от тротоара и количката с камерата полетя заднишком, следвайки кортежа. Тълпата ентусиазирано закрещя и замаха с ръце. Ако снимаха наистина, режисьорът щеше да извика „Стоп!“ само след двайсет секунди, понеже несъобразителният полицай, регулиращ движението в средата на платното, се държеше като главен участник в епизода — явно не разбираше, че не е филмова звезда.
Кавали обаче изобщо не го забеляза — бе съсредоточил вниманието си върху пътя пред себе си. Все пак телефонира на Анди, който трябваше да бди на пост от пейката на 7-а улица, зачетен в своя „Вашингтон Поуст“.
— Нищо особено тук, шефе. Има известно размърдване в дъното на рампата, но никой на улицата не проявява никакви признаци на вълнение. При вас всичко наред ли е? Забавихте се.
— Знам. Но за сметка на това идваме при теб след шейсет секунди — каза Кавали.
В същия момент режисьорът, операторът, асистентите и количката стигнаха до края на персоналния си релсов път и Джони вдигна палец, за да покаже, че колите могат да ускорят до протоколните четиридесет километра в час.
Кавали изключи телефона и дълбоко въздъхна. Когато кортежът пресече 9-а улица, той погледна към паметника на Франк Делано Рузвелт, издигнат на затревения хълм пред главния вход на Архива. Първата кола зави по 7-а улица, т.е. оставаше им половин пряка, за да стигнат спускащата се към товарната рампа отбивка. Мотоциклетистите ускориха и когато стигнаха до наблюдаващия от тротоара Анди, завиха надясно и поеха надолу.
Останалата част от кортежа образува колона пред сервизния вход, а третата лимузина последва мотоциклетистите.
Колата на охраната спря първа и осем здрави мъже се пръснаха мигновено във всички посоки, образувайки полукръг, обърнат с вдлъбнатата си страна към третата кола.
Кавали изскочи от втората кола, изтича при тях, отвори задната врата на лимузината и Лойд Адамс слезе.
Колдър Маршал, който вече ги чакаше на рампата, бързо тръгна да посрещне президента.
— Радвам се да се запозная с вас, господин Маршал — каза актьорът и му подаде ръка.
— И ние също, господин президент. Позволете ми от името на моите служители да ви поздравя с добре дошъл в Националния архив на Съединените щати. Ще бъдете ли така добър да ме последвате…
Лойд Адамс и придружителите му послушно тръгнаха след Маршал, който ги поведе към доста семпло изглеждащия товарен асансьор. Единият от специалните агенти задържа пръста си на бутона „отворено“, докато Кавали нареди на ескорта да се върне в изходна позиция. Шестте мотоциклета и дванайсетте коли потеглиха по обратния път към режисьора, за да направят дубъла.
Цялото упражнение по вкарването на актьора в сградата и отправянето на ескорта обратно бе отнело не повече от две минути, но Кавали с неудоволствие забеляза, че пред сградата на Комисията за федерална търговия вече е успяла да се събере малка тълпа от зяпачи, доловили, че става нещо необичайно. Надяваше се Анди да съумее да се справи с проблема.
Кавали бързо влезе в чакащия го асансьор и се вмъкна точно зад Адамс. Маршал вече бе започнал кратко експозе за пътя на Декларацията за независимостта до Националния архив.
— Общоизвестно е, че Джон Адамс и Томас Джеферсън са автори на проекта на Декларацията, която е била гласувана в Конгреса на 4 юли 1776 година. Не са много обаче хората, които знаят, че вторият и третият президент са починали на същия ден, 4 юли 1826, петдесет години след официалното й подписване. — Асансьорът спря на партера, Маршал излезе в мраморния коридор и поведе групата към кабинета си. — Декларацията е трябвало да измине дълъг и бурен път, господин президент, преди да се озове в безопасност тук, в тази сграда.
Когато стигнаха петата врата отляво, Маршал покани президента и хората му вътре, където ги чакаше кафе. Двама от агентите на охраната влязоха с тях, а останалите шестима останаха в коридора отвън.