— Цялата система, господин президент — ентусиазирано продължи уредникът, — се управлява по електронен път. С натискане на един бутон Декларацията, която впрочем винаги се излага и съхранява в изправено положение, поема от това ниво пътя си нагоре през заключени врати, които се отварят, колкото да я пропуснат, и пристига в ротондата, за да спре в рамка от масивен бронз, защитена от бронирано стъкло и прозрачен пластичен ламинат. Ултравиолетовите филтри в ламината придават на вътрешния му слой леко зеленикав цвят. — Актьорът не знаеше какво да каже на това, но Менделсон не се нуждаеше от окуражаване. — В момента се намираме на шест и половина метра под изложбената зала и понеже механичните системи могат да се задействат и ръчно, аз съм готов да спра системата във всеки момент. С ваше разрешение, господин Маршал…
Архиварят кимна и уредникът натисна един бутон, който нито актьорът, нито Кавали бяха забелязали до момента. Петте тона вплетени метални плочи над главите им започнаха бавно да се разтварят. Разнесе се остро метално изтракване и масивната бронзова рамка с документа пое по ежедневния си път към тавана. Менделсон натисна втори също толкова невзрачен бутон и бученето на невидимите електромотори заглъхна. Той вдигна отворена длан към рамката.
Лойд Адамс направи крачка напред и се вгледа като хипнотизиран в най-ценния документ на нацията.
— А сега, помнейки за личната ви молба, господин президент, ние на свой ред имаме малка молба към вас.
Актьорът не знаеше какво да отговори на това и погледна за помощ към Кавали.
— И каква ще е тя? — тревожно запита Кавали, съзнавайки опасността от промени в плана на тази късна фаза.
— Много проста — отговори Менделсон. — Докато аз и господин главният архивар сваляме горния капак на бронзовата кутия, вие и останалите да се обърнете с лице към стената.
Кавали се поколеба. Едно от основните задължения на агентите бе никога да не изпускат президента на Съединените щати от поглед.
— Нека направя нещата малко по-лесни за вас, господин Менделсон — каза Адамс. — Аз пръв ще се подчиня на искането ви. — С тези думи актьорът се извърна от документа и останалите последваха примера му.
В последвалата тишина, по време на която никой не можеше да види какво става зад гърбовете им, Кавали чу поне дузина щраквания и тежкото дишане на хора, несвикнали да вдигат големи тежести.
— Благодаря ви, господин президент — каза накрая Колдър Маршал. — Надявам се, че не сме ви причинили голямо неудобство.
Тринайсетимата гости се обърнаха отново с лице към масивната кутия. Капакът й бе отворен и тя приличаше на разтворена книга.
Лойд Адамс и Кавали и Долара, които стояха на една крачка зад него, пристъпиха напред. Маршал и уредникът не изпускаха от поглед стария пергамент. Изведнъж, без никакво предупреждение, актьорът залитна назад, хвана се за гърлото и се срина на пода. Четирима от агентите мигновено го заобиколиха, а останалите четирима избутаха Маршал и Менделсон от хранилището в коридора, преди те да могат да кажат и дума. Тони трябваше да признае, че Джони беше прав — Лойд Адамс страдаше от страст да преиграва.
В мига, в който вратата бе затворена, Кавали се обърна и видя Долара да се взира в пергамента с поглед, пламнал от възбуда. Лейтенантът стоеше до него.
— Наш ред е, Анжело — каза ирландецът и изпъна пръсти.
Лейтенантът извади от докторската чантичка латексови ръкавици и ловко ги нахлузи на ръцете му. Долара размърда пръсти като загряващ пианист, готвещ се за рецитал. Анжело вече бе извадил дълъг тънък нож от чантичката и го подаде на Долара.
Фалшификаторът се наведе над пергамента и пъхна острието на ножа под горния му десен ъгъл. Ъгълчето се изви и той прехвърли ножа към левия ъгъл. Миг по-късно и двата върха на пергамента се извиваха нагоре. Долара подаде ножа на Анжело и започна да навива пергамента колкото може по-стегнато, като внимаваше да не го повреди.
През това време Анжело държеше ножа за дръжката, отдалечен от тялото си. Кавали направи крачка напред и извади фалшификата на Долара от специално конструираното отделение, което до момента бе останало запушено от дръжката на кортика към парадната му униформа.
Кавали и Долара размениха документите и повториха действията си в обратен ред: докато Кавали бавно напъхваше оригиналната Декларация в ножницата на кортика, Долара започна да разгъва копието върху ламинирания капак, който бе изработен от влажна пластмаса с цел ценният документ да се задържи на място. Фалшификаторът вдъхна дълбоко от специфичната миризма. Чувствителният му нос разпозна в нея тимол. Долара огледа за последен път своето копие, увери се в присъствието на коригираната правописна грешка и отстъпи крачка назад, неохотно оставяйки своя шедьовър на грижливата опека на Националния архив и подземното му хранилище.