— Слейд?
Извърна се и видя Джесика, застанала на прага. Изпита раздразнение от появата й тук, обзе го яд, че лицето й е все така бледо, а сенките под очите й — все така дълбоки.
— Защо си станала? Изглеждаш отвратително.
Джесика се усмихна уморено.
— Благодаря. Знаеш как да повдигнеш самочувствието на една жена, сержант.
— Трябваше да си почиваш — напомни й той.
— Не можах да спя.
— Вземи хапче.
— Никога не вземам хапчета. — Усещаше ръцете си студени и влажни и затова ги вплете една в друга. Няма да му каже за кошмара, който я беше събудил — за пронизващия, задушаващ страх, който я накара да сподави вика, докато се бореше да се изтръгне от съня. Нито пък как беше посегнала към него само за да открие, че го няма. — Работиш ли?
Слейд примижа, после проследи погледа й до купчината книги пред него.
— Бих могъл да поразчистя малко тук — сви рамене. — Сега разполагам единствено с време.
— Мога да ти помогна. — С неприятното усещане, че движенията й са прекалено резки, Джесика пристъпи по-навътре в стаята. — И без хапливи забележки — продължи припряно. — Знам, че библиотеката е истински позор и вината е моя, но наистина притежавам талант в подреждането, започна ли веднъж. Ако не друго, мога поне да изваждам и да ти ги нося, докато…
Прекъсна забързания поток от думи, като я хвана за ръцете, които вече посягаха към една от книгите. Кожата й беше ледена.
— Джес, върни се в леглото. Опитай да поспиш. Ще накарам Бетси да ти донесе нещо за ядене по-късно.
— Не съм болна! — Думите изригнаха от устата й и тя рязко издърпа ръцете си.
— Ще станеш — невъзмутимо отвърна Слейд, — ако не се погрижиш за себе си.
— Престани да се отнасяш с мен като с дете — заповяда му тя, като натъртваше внимателно всяка дума. — Нямам нужда от бавачка.
— Не? — Изсмя се бързо, припомняйки си как беше възприел първоначално задачата си. — Кажи ми тогава, колко време си спала през последните два дни? Кога за последен път яде нещо?
— Снощи вечерях… — започна тя.
— Снощи разхождаше вечерята из чинията си — поправи я той. — Продължавай така. Ще припаднеш и ще улесниш работата ми.
— Няма да припадна — тихо изрече тя. Очите й бяха потъмнели и представляваха още по-силен контраст на фона на бледата й кожа.
Искаше му се да й се разкрещи, но се отказа.
— Аз не бих разчитал на това, но прави каквото искаш — подхвърли безгрижно. — В края на краищата няма никакво значение дали си в съзнание, или в безсъзнание. — И като си даде вид, че за него въпросът е приключен, той се обърна към купчината книги.
— Съжалявам, че не съм привикнала към този род неща, както теб — започна Джесика с тон, който в началото прозвуча спокойно, но постепенно ставаше все по-развълнуван. — Не всеки ден ме разследват от ФБР или пък по мен стреля професионален убиец. Следващия път, когато видя труп в частната си собственост, ще се постарая да организирам банкет. За теб това е просто ежедневие, нали, Слейд? Да убиеш човек?
В стомаха му заседна мъчителна буца. С подчертано нехайно движение извади цигара и я запали.
Гърдите й развълнувано се повдигаха, докато продължаваше да се взира в него.
— Нищо ли не чувстваш? — отново попита Джесика.
Слейд дръпна дълбоко от цигарата и се застави да говори спокойно.
— Какво искаш да чувствам? Ако бях по-бавен, щях да съм мъртъв.
Тя се отдалечи бързо и притисна чело към стъклото на прозореца. Няколкото задържали се дъждовни капки загубиха очертанията си и сякаш се размножиха, докато накрая затвори очи. Както и ти, напомни си тя. Това, което направи, го извърши заради теб.
— Съжалявам — прошепна. — Съжалявам.
— Защо? — Гласът му беше хладен като стъклото, на което се облягаше. И също толкова твърд. — Пак беше права.
Джесика пое дълбоко дъх и се обърна с лице към него. Да, маската отново бе на мястото си, но вече го познаваше по-добре. Това, което направи тази сутрин, не беше извършено хладнокръвно.
— Не ти е приятно да ти се напомня, че и ти си човек като всички нас, останалите? Вбесяваш се, че те преследват усещания, чувства, желания. — Приближи се бавно до него. — Питам се дали не е това причината да не оставаш при мен, след като сме се любили. Да не би да се боиш, че ще открия някоя твоя слабост, Слейд? Някоя малка пукнатина, която бих могла да разширя?