Усети как устните му се извиват върху нейните.
— Още дори не си се събудила.
— Да се обзаложим ли? — Прокара ръка надолу и плъзна пръстите си по стегнатия му корем. В сънената целувка вече тлееха искрици на разгаряща се страст. — Може би няма да успееш да се справиш само с три-четири часа сън?
Слейд вдигна предизвикателно вежди и изправи глава.
— Да се обзаложим ли?
Смехът й бе заглушен от устните му.
Никога не беше изпитвала подобно нещо. Всеки път, когато се любеха, се усещаше зашеметена, увлечена и после напълно изтощена. В прегръдките му, с ръцете и устните му, които препускаха свободно и диво по тялото й, можеше да забрави за всичко. А как се нуждае от тази забрава!
Още от самото начало той знаеше как да подходи към нея. Всеки път, когато бяха заедно, намираше нови начини и не й даваше възможност да свикне с определено докосване, или да разбере намеренията му. Можеше да владее ума й без никакво усилие, да я потопи в свят, изтъкан изцяло от приятни чувства и силни усещания.
Всичко беше магнетично — от едва доловимото докосване с върховете на пръстите до болезненото притискане на устните. Джесика си помисли, че би могла да усети всяка отделна гънка на чаршафа под голата кожа на гърба си. Тихото тиктакане на часовника отекваше като гръмотевичен звук. Бледи слънчеви петна танцуваха из стаята — неясни и призрачни. Виждаше ги как падат върху косите му и още по-ясно разкриват тъмния им безпорядък, докато заравяше ръце в тях.
Чу го да шепне в ухото й нещо поетично и глупаво за кожата й. Макар че тонът бе почти благоговеен, ръцете му бяха агресивни — последователно възбуждащи и упояващи. С тих шепот му каза какво желае. С леко движение му предложи онова, което той желаеше.
Слейд бавно проникна в нея, наблюдавайки трепетите на удоволствие и страст по лицето й на бледата утринна светлина. Захапа разтворените й устни, за да вкуси усещанията, които го заливаха на леки талази при всяко нейно движение. Отпи от нея, преди да се пренесе върху затворените й клепачи. Деликатна, помисли си, кожата й е прекалено деликатна. И в същото време хълбоците й го подканяха да я вземе, и то бързо. С желязна воля удържа спокойния ритъм, за да удължи върховната наслада.
— Джес… — Едва успя да произнесе името й между задъханите вдишвания. — Отвори си очите, Джес. Искам да виждам очите ти! — Клепачите трепнаха, сякаш неспособни да преодолеят тежестта на златистите мигли. — Отвори си очите, любов моя, и ме погледни!
Не беше мъж на нежните слова. Дори сред омаята на страстта и усещанията си, Джесика го осъзнаваше. Изпълни я нова топлина, която удвои физическия екстаз. Отвори ги.
Ирисите й бяха потъмнели, наситеният кехлибар бе замъглен от страст. Миглите потрепнаха, сякаш заплашвайки отново да се спуснат.
— Не, гледай ме. — Гласът му се бе снижил до дрезгав шепот. Устните им почти се докосваха и дъхът им се сливаше, тласък след тласък. Джесика видя, че неговите очи са потъмнели, тъмносиви и напрегнати, сякаш можеха да проникнат в съзнанието й и да видят трескавите мисли, които прелитаха в него. — Кажи, че ме желаеш — помоли я той. — Трябва да чуя как го казваш, поне веднъж.
Джесика направи усилие да произнесе думите, докато стремително се извисяваше към върховната наслада.
— Желая те, Слейд… ти си единственият…
Устните му се притиснаха в нейните, за да заглушат вика й в мига, в който я доведе до върха. Последната му разумна мисъл беше почти като молитва — дано думите, за които бе помолил, да му бъдат достатъчни.
Странно, че тялото му се чувстваше по-отпочинало, поотпуснато сега, отколкото при събуждането. Слейд се плъзна надолу, за да положи целувка във вдлъбнатинката между гърдите й и едва тогава се отдръпна от нея.
— А сега, поспи още малко — заповяда й той, но преди да успее да стане, ръцете на Джесика се обвиха около врата му.
— Никога през живота си не съм била по-будна. Какво ще правиш с мен днес, Слейд? Ще ме караш да попълвам пак онези глупави фишове?
— Онези глупави фишове — отвърна той и плъзна ръка под коленете й — са необходима част от всяка добре организирана библиотека.
— Скучни са — каза предизвикателно тя, когато я вдигна на ръце.
— Глезла — възрази той и я понесе към банята.
— Определено не съм. — Между веждите й се появи лека бръчица, когато Слейд завъртя крана на душа.
— Определено си — добродушно я поправи той. — Но няма нищо, и така ми харесваш.
— О, добре, много ти благодаря.
Той й се усмихна, целуна я и след това я пусна в кабинката на душа. Джесика нададе продължителен вик на изненада.
— Слейд! Ледена е!
— Най-добрият начин да раздвижиш кръвта си сутрин — пристъпи и той вътре при нея, като отчасти пое струята. — Е, вторият най-добър — поправи се той.