Выбрать главу

— А-а. Може ли да го погледна в такъв случай?

— Разбира се, но искам да отбележа, че това е само фотокопие, така че ако случайно го накъсаш на парченца в нетърпението си да го изучиш по-основно, аз пак ще разполагам с оригинала.

— Мъдра стъпка, Джордж, но не се страхувай. Ако всичко е както ми го каза, нищичко — дори и стотинка — няма да остане неизплатено. Аз съм принципен човек и уважавам споразуменията, както и всяка буква в тях.

Подадох му фотокопието и той го проучи внимателно.

— А, да — каза той. — Спомням си. Разбира се. Има само една малка подробност?

— Каква? — запитах аз.

— Ами, тук става дума за моите приходи като романист. Аз не съм романист, Джордж.

— Ти възнамеряваше да станеш и можеш да го направиш, щом решиш да седнеш на пишещата машина.

— Но аз вече нямам такива намерения, Джордж, и не искам да сядам на пишещата машина.

— Но великите романи ще ти донесат безсмъртна слава. А какво могат да ти донесат идиотските лозунги?

— Камари пари, Джордж, плюс огромна собствена фирма, в която ще приютявам на работа несретни писателчета, чийто живот в буквален смисъл ще държа в ръцете си. Имал ли е Толстой някога такава възможност? Или Дел Рей?

Не можех да повярвам на ушите си.

— И след всичко, което направих за теб, ти ще откажеш да ми дадеш дори пукнат цент, само заради една думичка в нашето тържествено споразумение?

— Опитвал ли си се някога да пишеш, Джордж? Защото самият аз не бих могъл да изложа положението по-ясно и по-точно. Моите принципи ме карат да се придържам към буквата на споразумението, а аз съм принципен човек.

От тази позиция той нямаше да помръдне и аз осъзнах, че няма смисъл да поставям въпроса и за единадесетте долара, които бях похарчил за последния ни обед. Да не говорим за бакшиша от четвърт долар.

Джордж стана и си тръгна. Той излъчваше такова позьорско отчаяние, че не можех да се насиля да му предложа преди това да си плати. Помолих за сметката и отбелязах, че възлиза на двадесет и два долара.

Възхитих се на точната аритметика на Джордж да си възвръща загубеното и се почувствах задължен да оставя половин долар бакшиш.