Сердик се замисли над отговора, оглеждайки работата на моите хора. Те бяха вдигнали няколко плочи, под които се виждаше равен слой пясък и камъни. В момента четиримата копиеносци изгребваха пясъка и чакъла, запълващи една ниска платформа, направена от намазани с катран греди. Кралят се вторачи в ямата после направи знак на моите хора да продължат работата си.
— Но ако намерите злато, то е мое — обърна се той към мен. Отворих уста да преведа на Мерлин, но Сердик ме спря с ръка. — Той говори нашия език — рече той, загледан в Мерлин. — Те ми казаха — мръдна брадичка саксът към Динас и Лавейн.
Погледнах към мрачните близнаци, после отново към Сердик.
— Имате странна компания, кралю господарю — отбелязах аз.
— Не е по-странна от твоята — отвърна Сердик, хвърляйки поглед към златното око на Нимю. Тя бръкна с пръст, извади бляскавата топка и разкри пълния ужас на съсухрената си очна ябълка. Сердик обаче вместо да се впечатли от заплахата на този жест, ме попита какво знам за различните Богове, почитани в храма. Отговорих му колкото можах, но той очевидно не се интересуваше особено. Прекъсна обясненията ми, за да се обърне отново към Мерлин.
— Къде е твоят Свещен съд, Мерлин?
Мерлин хвърли убийствен поглед към близнаците и плю на пода.
— Скрил съм го — изсъска той.
Сердик не изглеждаше изненадан от този отговор. Мина покрай ямата, която ставаше все по-дълбока и отиде да вдигне сакския меч, подарен от Сеграмор на Митра. Замахна с острието във въздуха и като че ли остана доволен от добре уравновесената му тежест.
— Този Свещен съд — продължи той разговора си с Мерлин — имал голяма сила, вярно ли?
Мерлин се направи, че не чува, затова трябваше да отговоря аз.
— Така казват, кралю господарю.
— Сила — втренчи в мен светлите си очи Сердик, — която можела да отърве Британия от саксите?
— Точно за това се молим, кралю господарю.
Той се усмихна на прямия ми отговор, после пак се обърна към Мерлин.
— Какво искаш за Свещения съд, старче.
Мерлин го изгледа кръвнишки.
— Черния ти дроб, Сердик.
Сердик застана до Мерлин и се надигна, за да го погледне в очите. Изобщо не се страхуваше от стария друид. Боговете на Мерлин не бяха негови Богове. Аел се боеше от Мерлин, но Сердик никога не си беше патил от друидски магии и за него Мерлин беше просто един стар британски свещеник с раздута репутация. Внезапно Сердик се протегна и хвана една от плитките в брадата на Мерлин.
— Предлагам ти много злато, старче.
— Вече ти казах цената — озъби се Мерлин и се опита да отстъпи, но Сердик нави плитката около ръкат си и не му позволи.
— Ще ти дам толкова злато, колкото тежиш — предложи Сердик.
— Само срещу черния ти дроб.
Сердик замахна със сакския меч, острието изсвистя и отряза плитката. Той отстъпи назад.
— Поиграй си с твоя казан, Мерлин от Авалон — каза той и захвърли меча настрана, — но някой ден аз ще сготвя твоя черен дроб в него и ще го хвърля на кучетата си.
Нимю се вторачи в краля пребледняла. Мерлин бе толкова шокиран, че не можеше да мръдне камо ли да приказва, а моите копиеносци просто стояха с отворена уста.
— Продължавайте, глупаци такива — изсъсках им аз. — На работа! — бях покрусен. Никога не бях виждал някой да унижава Мерлин по този начин, дори не можех да си представя, че това е възможно.
Мерлин разтърка наранената си брада.
— Един ден, кралю господарю — каза той тихо — ще си отмъстя.
Сердик сви рамене пред тази немощна заплаха и се върна при своите хора. Даде отрязаната плитка на Динас, който се поклони в знак на благодарност. Плюх срещу злото, защото знаех, че сега двамата силурци можеха да сторят наистина голямо зло. Малко са тези неща, които при правене на магии притежават силата на отрязаната коса или нокти, взети от враг. Точно затова никога не забравяме да горим отрязаните коси и нокти, за да не попаднат в ръцете на човек, който ни мисли злото. И дете може да направи беля с кичур коса.
— Искате ли да взема плитката, господарю? — попитах аз Мерлин.
— Не ставай смешен, Дерфел — каза той уморено, хвърляйки поглед към двадесетте копиеносци на Сердик. — Да не мислиш, че можеш всичките да ги избиеш? — поклати глава, после се усмихна на Нимю. — Виждаш ли колко сме далеч от нашите Богове тук? — опита се да обясни своята безпомощност.
— Копайте — кресна Нимю на моите хора, макар че те вече бяха свършили с изхвърлянето на пясъка и камъните и вече се мъчеха да вдигнат първата от големите дървени трупи. Сердик, който очевидно бе дошъл в храма само защото Динас и Лавейн му бяха казали, че Мерлин търси съкровище, заповяда на трима от своите копиеносци да помогнат. Тримата скочиха в ямата, запънаха копията си под гредата и бавно, бавно започнаха да я отлепват, докато накрая я повдигнаха достатъчно, та моите хора да успеят да я хванат и да я издърпат.