Това бе ямата за кръвта — мястото, където умиращият бик се прощава с живота, а кръвта му изтича в майката земя. По някое време обаче ямата умело била замаскирана с дебелите греди, върху които нахвърляли пясък, чакъл и по-едри камъни.
— Това е станало, когато римляните си тръгнали — тихо каза Мерлин и отново потърка брадата си.
— Господарю — смутолевих аз, наскърбен от унижението, което беше преживял.
— Не се тревожи, Дерфел — докосна той рамото ми. — Мислиш, че ще поискам огън от Боговете? Че ще накарам земята да се разтвори и да го погълне? Или ще повикам змията от света на духовете?
— Да, господарю — отвърнах аз нещастен.
— Никой не може да командва магиите, Дерфел — понижи той гласа си още повече. — Можем само да ги използваме, а тук просто няма магии, които ние можем да използваме. Ето затова ни трябват Съкровищата. На Самейн, Дерфел, аз ще събера Съкровищата и ще извадя Свещения съд. Ще запалим огньове и тогава ще направим заклинание, което ще накара небето да запищи, а земята да застене. Давам ти думата си. Цел живот съм чакал този момент, той ще върне магията отново в Британия — облегна се той на една колона и погали брадата там, където бе отрязана плитката. — Нашите приятели от Силурия — погледна Мерлин към чернобрадите близнаци — са решили да ме предизвикват, но силата на кичур брада от един старец не може да се мери с мощта на Свещения съд. Един кичур не може да навреди на накиго освен на мен, а Свещения съд, Дерфел, Свещения съд ще накара цяла Британия да потръпне и ще накара тези двама мошеници да дойдат на колене при мен, за да ме молят за милост. Но дотогава, Дерфел, дотогава ще трябва да гледаш как враговете ни преуспяват. Боговете се отдалечават все повече и повече. Тяхната сила отслабва и ние, които ги обичаме, също отслабваме, но това няма да продължи вечно. Ние ще ги повикаме обратно при нас и тогава магията, която сега е толкова слаба в Британия ще се сгъсти, ще заприлича на мъглата в Инис Мон — той отново докосна раненото ми рамо. — Обещавам ти.
Сердик ни наблюдаваше. Не можеше да ни чуе, но по лицето му личеше, че положението много го забавлява.
— Тоя ще вземе онова, което ще намерим в ямата, господарю — измърморих аз.
— Моля се да не разбере колко е ценно — каза тихо Мерлин.
— Но те ще разберат, господарю — погледнах аз към двамата друиди, облечени в бяло.
— Те са предатели, змии — изсъска Мерлин тихо и се вторачи в Динас и Лавейн, които се бяха приближили до ямата, — но дори и да вземат каквото намерим, аз все пак ще имам единадесет от тринадесетте Съкровища, Дерфел, а знам къде мога да намеря и дванадесетото. За последните хиляда години в Британия никой друг не е събирал такава мощ в ръцете си — Мерлин се облегна на жезъла си. — Тоя крал ще пати, повярвай ми.
Копиеносците извлякоха и последната греда от ямата и я хвърлиха с трясък върху каменните плочи. Потните воини отстъпиха встрани, когато Сердик и силурските друиди бавно тръгнаха напред и се вгледаха в ямата. Сердик дълго време стоя навел глава над дупката, после се разсмя. Смехът му отекна под високия изрисуван таван. Той доведе своите копиеносци на ръба на ямата, те погледнаха вътре и също се разсмяха.
— Харесвам врагове, които вярват толкова много в подобни боклуци — Сердик избута хората си и ни направи знак да се приближим. — Ела и виж, какво си открил, Мерлин от Авалон.
Отидох с Мерлин до ръба на ямата и видях вътре сплетени влажни дърва. Изглеждаше просто като купчина дърва за огрев, съчки, при това някои изгнили от влагата, която се процеждаше в единия ъгъл на облицованата с тухли яма. Останалата част от дървата бяха толкова стари и крехки, струваше ми се, че след миг ще пламнат и ще се превърнат в пепел.
— Какво е това? — попитах аз Мерлин.
— Изглежда сме търсили не където трябва — отвърна той на сакски. — Ела — мина той отново на британски — само си загубих времето.
— Но ние не сме си губили времето — обади се Динас с дрезгавия си глас.
— Виждам едно колело — каза Лавейн. Мерлин бавно се обърна, беше съкрушен. Опита се да измами Сердик и близнаците от Силурия, но се беше провалил напълно.
— Две колела — уточни Динас.
— И дръжка — добави Лавейн, — нарязана на три парчета.
Отново се вгледах в нахвърляните цепеници и пак не видях нищо друго освен тях. Но после осъзнах, че някои от парчетата бяха извити и ако ги съединиш с множеството къси пръчки, пръснати из купа, щяха да се получат две колела. Сред парчетата от колелата имаше и някакви тънки плотове и една дълга дръжка на копие, дебела колкото китката ми, но беше счупена на три, за да може да влезе в ямата. Имаше и една главина на колело с цепнатина в средата, голяма колкото да влезе острието на нож. Дървата всъщност бяха останките на малка древна колесница, като тези които навремето британските воини карали в битка.