— Колесницата на Модрона — каза почтително Динас.
— Модрона — добави Лавейн — майката на Боговете.
— Чиято колесница — продължи Динас — свързва земята с небесата.
— А Мерлин не я иска — презрително каза Динас.
— Тогава ние ще вземем колесницата — заяви Лавейн.
Преводачът на Сердик направи каквото можа, за да преведе всичко това на краля, но беше ясно, че Сердик продължава да не проявява никакъв интерес към това жалко събиране на изпочупени и изгнили дърва. Но въпреки това заповяда на своите копиеносци да поставят парчетиите в едно наметало. И когато всичко бе готово Лавейн взе вързопа. Нимю изсъска срещу тях някакво проклятие, но Лавейн само се изсмя.
— Да не искаш да се биеш с нас за колесницата? — попита я той и врътна брадичка към хората на Сердик.
— Не можеш вечно да се криеш зад сакси — намесих се аз. — Ще дойде време, когато ще трябва сам да се защитаваш.
Динас плю в празната яма.
— Ние сме друиди, Дерфел, а никой не може да отнема живота на друид без да обрече душата си и душата на всички, които обича, на вечен ужас.
— Аз мога да ви убия — озъби се Нимю срещу тях. Динас се вгледа в нея, после протегна напред юмрука си. Нимю плю срещу юмрука, за да се предпази от злото, но Динас само отвори дланта си. Там имаше яйце от дрозд, което той й подхвърли.
— Ето нещо, жено, което можеш да напъхаш в празната си очна ябълка — каза той презрително, обърна се и последва брат си и Сердик, които вече си бяха тръгнали.
— Съжалявам, господарю — промълвих аз, когато останахме сами.
— За какво, Дерфел? Да не мислиш, че можеше да се справиш с двадесет копиеносци? — Мерлин въздъхна и разтри брадата си. — Виждате как се съпротивляват новите Богове, нали? Но докато притежаваме Свещения съд, нашата сила е по-голяма. Елате.
Той протегна ръка към Нимю, не за утеха, а защото имаше нужда от нейната подкрепа. Внезапно се беше състарил, изглеждаше толкова уморен.
— Какво да правим сега, господарю? — попита ме един от моите копиеносци.
— Пригответе се за път — отвърнах аз без да свалям поглед от превития гръб на Мерлин. Отрязаната плитка от неговата брада бе по-голяма трагедия отколкото смееше да си признае, но аз се утешавах с факта, че поне Свещения съд на Клидно Ейдин бе все още в ръцете му. Мерлин се още притежаваше голяма сила, но имаше нещо безкрайно тъжно в този превит гръб и в бавната крачка на внезапно грохналия друид.
— Пригответе се за път — повторих аз.
Тръгнахме си на следващия ден. Все още бяхме гладни, но вече се прибирахме у дома. И наистина в общи линии вървяхме в мир.
Северно от разрушената Калева на земя, която преди принадлежеше на Аел, а сега беше отново наша, ни чакаше златото, обещано от Аел. Той бе останал верен на думата си към нас.
Нямаше охрана, просто огромни купища злато бяха оставени ей така на пътя. Имаше чаши, кръстове, вериги, кюлчета, брошки, огърлици. Нямаше как да премерим златото, та и Артур, и Кунеглас предположиха, че Аел едва ли е оставил цялото договорено количество, но и това беше достатъчно. Цяло съкровище.
Увихме златото в наметала, окачихме тежките вързопи на гърбовете на бойните коне и продължихме пътя си. Артур вървеше с нас и колкото по-близо бяхме до дома, толкова по-весел ставаше, макар че в душата му все още тежеше разочарование.
— Помниш ли клетвата, която дадох тук наблизо? — попита ме той скоро след като събрахме златото на Аел.
— Помня, господарю.
Това стана след като дадохме на Аел голяма част от същото злато, което сега носехме към дома. Тогава платихме на Аел, за да ни остави на мира, но за сметка на това той нападна поуиската крепост Рате. В онази нощ Артур се закле да убие Аел.
— Вместо да го убия, аз му запазих кралството — измърмори Артур недоволно.
— Но Кунеглас отново владее Рате.
— Не съм си изпълнил клетвата, Дерфел. Толкова много неизпълнени клетви — вдигна глава, вниманието му привлече един сокол, който се плъзна пред огромния бял облак над нас. — Предложих на Кунеглас и на Мюриг да си поделят Силурия, а Кунеглас предложи ти да станеш крал на неговия дял. Искаш ли?
Бях толкова удивен, че едва отговорих.
— Ако ти искаш, господарю.
— Е, да, ама аз не искам. Искам да станеш настойник на Мордред.